Храм "Света великомъченица Марина"

Храмът Св.Марина, подобно и на другите старинни храмове в Пловдив, е съграден до покрива, ведно със стрехата, от камък. В ранно утро, когато умиращата тъмнина отпраща бляда усмивка за сбогуване, а откъм изток се задава светлия ден, камъкът отражава синьо. ."- Н. Алваджиев

На северната страна на двора е извисила връх звънарницата. Тя е отделена на няколко стъпки от черквата и събужда любопитство на всеки, който посети храма.

Шест дървени етажа, ако могат да се нарекат така, сглобени от дъб, започват от земята, като всеки по-горен се стеснява над останалия отдолу, та по този начин се образуват красиви сенници.- Н. Алваджиев

Представителния храм, който според някои сведения е бил посветен на св. апостол Павел, е построен в средата на V в. и е съществувал до края на VІ в., когато е унищожен при едно от големите славянски нашествия.

След  арварските нашествия, заличили значителна част от античната територия на Пловдив, под южните скалисти склонове на Таксимтепе, зад крепостния зид, е изградена новата Пловдивска митрополия. Още тогава гловният митрополитски храм е бил посветен на св. великомиченица Марина.

Днешния си вид храма  има от 1856 година.. Люнетите на прозорците отвън са покрити със синя украса и красиви железни решетки.

Особено разнообразие е постигнато във външния вид на фасадата с облицоването с брациговски дялан камък около прозорците и вратите, ъглите на постройката и главния корниз, както и някои други части, каквато е абсидата."- Н. Алваджиев

Отвън осемнадесет обли каменни колони изразяват околовръст свод, та се получава сенчеста артика, под която наивната зография представя множеството библейски сцени - Н.Алваджиев

Редят се  Соломоновият съд, страдащият Йов, Давид побеждава Голиат, Самсон убиива лъвът, Медната змия, Намирането на Моисей в реката, Моисей получава скрижалите на земята, Молитвата на Моисей, Ангел господен прегражда пътя на Валлама,

Братята на Йосиф го продават в Египет, Исаак благославя Иакова, Изгонването на Измаила и неговата майка Агар, Лот бяга от Содом, Каин убива Авеля, Грехопадението на прародителите, Всемирният потоп - Н.Алваджиев

През 1828 г. прочутите майстори резбари Коста Коци и Коста Пасико от Мецово резбоват ореховите пана с голяма сръчност и техническо майсторство и създават нов иконостас, амвон и балдахин за светата трапеза.

Османско правителство премахва някои ограничения относно християнските храмове и през 1853 г. на майстори от Брациговската строителна школа е възложен строеж на по-представителен митрополитски храм.

Пловдивски митрополит Хрисант освещава храма на 21 май - деня на св. св. Константин и Елена през 1856 г. Предишният иконостас наново е монтиран, запазени са и многото от старите икони.