|
|
№ 17/четвърти месец 2007 г. |
|
Човече Божи, прочети тази листовка в помощ по пътя към спасението. |
|
| Таинството Причастие? Що е то? |
|
Пасхалната трапеза , на която Иисус Христос събрал своите ученици, е едно от точно нормираните, ежегодни събития по онова време. Учителят, вдигайки първата ритуална чаша, добавя към традиционната молитва прoрочеството, че следващия път ще празнува с учениците си вече в Царството Божие. Това засилва празничното настроение на учениците. Преди няколко дни целият град тържественно е посрещнал Иисуса като цар и те си мислят за скорошното Му помазване за царство, разбира се, земно.
След това, както се полага "И като взе хляб и благодари, преломи го и им даде, казвайки: Това е Моето Тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен". Учителят отдавна е говорил за Себе си като за жертва, макар че смисълът на тези изказвания не е бил понятен на учениците му.
Така или иначе, хлябът е разчупен и Пасхалната трапеза започва. Всичко протича в строго съответствие със старинния, стотици години утвърждаван, ритуал, всеки елемент на трапезата символизира едни или други събития от Изхода на евреите от Египет. Когато вечерята свършва и Учителят възнася последна благодарствена чаша, изведнъж прозвучават съвершенно неочакваните думи: "Тая чаша е новият завет с Моята Кръв, която за вас се пролива"(От Лука 22:19-20). Какво значи това: "Тая чаша е Новия Завет"?
Kакво всъщност са разбрали в думите на Иисуса учениците му, какъв смисъл се влагал в понятието "завет"? Какво означавало то?
Безпорно, всички ние знаем за съществуването на Стар и Нов Завет - раздели на Библията. За хората по оново време заветните отношения се явяват основополагаща част на техния личен живот, понеже именно със заветните отношения се определят и брачните отношения.
Заветните отношения предполагат съчетаване на благословениeто и на отговорността.
Какъв все пак е редът за слючване на заветни отношения, с които се сблъсквал всеки евреин? Как обикновено встъпвали в брачни отношения един младеж и една девойка?
В древността това се извършвало на три етапа - Клетва (сключване на завета), Обручение (обновяване на завета) и Възвъращение на Жениха (свершение на завета).
Характерна особенност на първия етап e, че женихът и невестата не вземат участие в това действие. Те дори могат и да не знаят за това, нещо повече: един или двама от бъдещите съпрузи биха могли в този момент да бъдат още младенци. Отговорността за този етап лежи върху родителите на двамата- бащата на жениха преговорарял с бащата на невестата.
В началото преговорите имат делови характер и когато родителите постигали съгласие, бащата на момичето принасял в жертва двойка птици или животно: (агне, козле или теле, според възможностите си), като изливал кръвта на земята, внимателно слагайки в две редици разсечените тела на животните. След това и двамата родители се заклевали да дадат децата си един на друг и скрепявали тази клетва, минавайки на боси по кръвта, пролята между заколените животни, изричайки всевъзможни проклятия, в случай, че нарушат тази клетва. Заветният съюз е сключен, от закланите животни се приготвя храна и започва празненство, отбелязващо събитието.
След приключване на тържеството, бащата на младоженeца се завръща в къщи и животът продължава по своя ред с едно изключение - този младеж и това момиче вече съществуват само един за друг. Те са жених и невеста. Всяко нарушаване на тези отношения - по волята на някои от тях или поради променено решение на някой от родителите, от сега нататък се смята за прелюбодеяние - когато си взел върху себе си отговорността на завета, тежестта на клетвата и си я нарушил - нарушава се брачният завет.
Представете си какви асоциации възниквали у евреите, добре запознати с ритуала на Клетвата, когато те слушали в синагогата старинната история за Авраам? Авраам повярвал на Господа и Той му вменил това за праведност. И му казал: Аз съм Господ, Който те изведе от Ура Халдейски, за да ти даде тази земя във владение.
Авраам казал: Владико Господи! По какво да разбера, че аз ще я владея? Господ му казал: Донеси тригодишно теле, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб. Той ги взел, разсякъл ги наполовина и ги сложил - едната част срещу другата; само птиците не ги посякъл. И налетeли върху заколеното хищни птици; но Авраам ги прогонвал. При залез слънце крепък сън налегнал Авраам и ето паднал върху него ужас и мрак велик.
Когато слънцето залязло и настъпила тъма, дим като от пещ и пламък от огън преминали между разсечените животни. В този ден сключил Господ завет с Авраам (Битие 15:6-12, 17-18). Слушателите виждали в това повествование сключване на завет между двамата "бащи": Бог-Отец и праотецът на всички вярващи Авраам.
През това време младоженците растат, безгрижно играейки с връстниците си, докато не ид-ва пълнотата на времето - женихът и невeстата достигат брачна възраст. Идва времето на Обручението. Щом женихът бил в състояние да заплати "мохар", брачeн откуп за невeстата (на славянски - "вено"), той отивал в дома на родителите със свои приятели-свидетели. Жените, освен младоженката, която се скривала в друга стая, слагали маси, мъжете подхващали бавен, неангажиращ разговор: за новините, за приплода на животните и т.н.
Нищо не издава истинската цел на визитата, макар че всичките прекрасно разбират, защо е дошъл женихът и защо толкова трудно скрива своето вълнение. Тържеството e към своя край и се налива последната чаша, възнася се благодарение на Господа за трапезата и благословение на всички присъстващи, на тяхното стопанство, на членовете на семейството. А след молитвата женихът, като че ли между другото, пита стопанина на къщата: Май не сме видяли дъщеря Ви? Как е тя? Здрава ли е? Добре ли е? Бащата уверява гостенина , че всичко е наред и праща някого да я покани да дойде при тях. След малко, с покрито лице, момичето излиза при гостите. И тук настъпва най- главният момент на тържеството - женихът, вземайки своята чаша, я поднася на невестата с думите:"Ето, това е чашата на завета между теб и мен, заедно с нея аз ти давам своя живот". Ако невeстата е съгласна, тя открива лицето си и приемайки чашата, пие от нея. От този момент тя е сгодена за своя жених и те вече притежават всички юридически права на мъж и жена, включително правата на вдовство и наследяване на имуществото. Сгодяването е обновяване на заветния съюз: годеникът и невeста вече не се намират под стария завет за сключването и съхранението на който бяха отговорни техните родители. Това вече е нов завет, сключен непосредствено между тях двамата.
Невeстата има право да отблъсне чашата, но всички очакват, че щом нещата са стигнали толкова далеч, тя ще я приеме.В противен случай събитието би било прието като позорно и за жениха и за бащата на невeста. И акo невeстата по някоя причина не би искала да се омъжи за този младеж, тя като послушна дъщеря би помолила предварително бащата си - само ако е възможно, нека ме подмине тази чаша, но нека бъде твоята воля. И ако има такава възможност, състрадателният баща би могъл да уреди този въпрос със семейството на жениха, намирайки друга достойна невeста и заплащайки откуп, достатъчен за нейното "вено". На практика разтрогване на заветните съюзи се случвало крайно рядко и като правило подобни събития не се разгласявали. Така, Иосиф, сгоден за Божията Майка, когато разбрал, че Тя е бременна и не искайки да огласи това , помислил тайно да Я напусне.
Когато невестата приема чашата, приятелите на жениха предават "веното" - откуп на нейния баща. Размерът на брачния откуп се уговарял по-рано и отразявал или общопризнатите достоинства на младоженката, или знатноста на нейния произход, или пък това, доколко годеникът цени своята избрaнница. Когато всички формалности са изпълнени , младежът ставал и ... тръгвал.
Но преди да тръгне той казвал на съпругата си: "Аз тръгвам за да подготвя жилището ни и когато всичко бъде готово, ще се върна и ще те взема. Кога ще стане това - нито аз знам, нито моите приятели, a само моят баща. Ти трябва да чакаш, a ако нещо непредвидено се случи, знаеш къде съм.".
Младоженката оставала да чака и да се готви за сватбата. Чашата на завета оставала при нея и и напомняла за нейния възлюбен.
Самият той се връщал в бащиния си дом и съгласувайки действията си с бащината воля започвал да преустройва старите постройки или да гради новото семейно огнище. И ето след известно време - обикновенно не по-малко от година - настъпвал моментът, когато бащата казвал:"Ти си готов, сине, иди и вземи жена си!". И независимо кой ден и час бил, младоженецът оставял всичките си занятия, събирал приятелите си и тръгвал за толкова желаната си съпруга.Съпровождащите го приятели носели факли, тръбели с рогове и викали:"Женихът иде!". Всеки, който виждал тяхното шествие или който чувал техния възглас, се присъединявал към тях:"Женихът иде!", за да стигне по-скоро благата вест до младоженката.
Прoцесията достигала до дома на младоженката и спирала на улицата. Тя, взимайки отрано приготвените си неща, излизала, съпроводена от приятелките си и всички те тръгвали обратно. Приятелките също така трябвало да са готови за събитието, понеже веднага щом шествието пристигало в дома на младоженеца, портатa се затваряла. Тези, които не успявали да влязат заеднo с всички (поради причина, че например, не им е стигнало маслото в светилниците ), си оставали на улицата, понеже младоженката не отивала повече до портата, не и било до това в този ден на голямо тържество.
Влизайки в къщи, младоженeцът с младоженката заставали под по-рано приготвената хупа (балдахин) и над тях се прочитала молитва на благословението, след което младоженката, отпивайки от чашата на завета, я връщала на жениха. Той, допивайки чашата и слагайки я на земята,я счупвал с крак - тя вече не била необходима нито на момичето, за да помни своя годеник , нито на младоженеца, за да я предлага на някоя друга. Приятел на младоженците ги отвеждал в брачните покои и връщайки се, обявявал на всички, че брачният съюз е свършен,. след което започвало сватбеното пиршество, продължаващо цяла седмица.
Тайната вечеря на Иисус Христос учениците Му се състояла ден преди празника Пасха. Тая година тя била в Събота и някои равини , смятайки, че празнуването на каквото и да е в Събота е нарушаване на една от техните заповеди, учели, че в такива случаи Пасха трябва да се празнува ден по-рано. Но истинската Пасха се състояла в предназначения за нея час - нашата Пасха, Христос, който пострада за нас на следващия ден. Какъв тогава е смисълът на трапезата, която Христос сподели със своите ученици? Отговор на този въпрос ние можем да намерим в думите на Самия Спасител, който след вечерята подал чашата на учениците си с думите:"Tази чаша е новия завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен"(1 Коринтяни 11:25).
Тази трапеза е Обручение, обновяване на Завета. Драгоценното Вено вече е приготвено за заплащане и женихът уверява Младоженката - нашите души: "В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да Ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя мястото, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си за да бъдете и вие, дето съм Аз. А къде отивам Аз, знаете и пътя знае те (От Иоана 14:2-4).А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Сина, а само Отец"(От Марко 1:32).
Ние, църквата сме сгодената невеста на Христа и Бога нашия Иисус, Който възлюби нас дотолкова, че не пожали да отдаде Собствения Си Живот като брачен откуп за нас, грешните. Имайки такъв Залог, такова Сведетелство за Неговата любов, ние живеем в постоянно очакване на Неговото възвращение, за да дойдем заедно с Него в дома на Небесния Отец. Ние трябва да се пазим в духовна чистота и непорочност, за да бъдем готови във всеки момент да да Му излезем насреща, когато "Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръби Божии, ще слезе от небето и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаците, за да срещнем Господа във въздуха и така винаги с Господа ще бъдем"(1 До Солуняните 4:16-5:2).
За да оцелеем физически е необходимо постоянно да се храним с физическа храна. Ако се откажем от нея, знаем какво става.
Какво се явява духовната храна, която ни дава вечен живот?
Иисус Христос. Неговата жертва, неговата пролята кръв в името на нашето спасение. Неговото тяло, разломено заради нас. Това е единствния източник на нашия вечен духовен живот. А ако ние загубим връзката с Христа, ако забравим да отпиваме от чашата на завета, която ни остави Женихът на нашата душа? Ние ставаме духовни инвалиди, изпадаме в кома и умираме духовно. Нашето мъртво духовно тяло можем да го поставим дори в църквата, да му предадем благочестив вид, устата ни може да изрича молитви, псалми, песнопения, но всичко е безполезно. Колкото и благочестиво да изглежда всичко това - духовната смърт си е смърт. Каквото и име и обществено положение да притежава някой, ако той е мъртъв, той се разлага духовно, все повече и повече пропада и все повече отива в тлението. Но, ако има живо общуване с Господа - Неговата Кръв и Неговата Плът, колкото и болезнено да сме се препънали, колкото и да сме се наранили, в нас има живот, който е способен да ни възстанови и ни даде вечен живот.
Това е целта на земния живот на един християнин - ние сме длъжни постоянно да бодърствуваме в Духа, да мислим за неговата жертва - ако, както говори апостол Павел, ако ние не разсъждаваме за жертвата Христова, то ние недостойно приемаме участие в Трапезата на Господа, отпиваме от чашата на Жениха, без да милеем за Него, " За това, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде срямо Тялото и Кръвта Господня ... Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста"(1 Коринтяни 11:27-30).
Думата "умират " е преведена от гръцката "коймао", от която и произхожда българската "кома" и по същността си св. ап.Павел говори: На вид вие сте още живи, но повечето от вас вече са изпаднали в кома, загубвайки реалната връзка с Подателя на Живота.
Постейки преди Причастие, човек отдаличава от себе си всичко суетно-житейско, насочва мисълта си към Бога, размишлява върху истинските вечни ценности и обмисля своя житейски път.
В таинството на изповедта той открива душата си пред Господа, изплаква пред Твореца всички теготи, които лежат на горката му душа, търсейки помирение с ближния си и със Самия Господ.
С поста и чрез таинството на изповедта, ние духовно се сближаваме с духа на Божията Истина. Измиваме нашия духовен съд с покайни сълзи, за да го напълним с благодатта на Приобщаването към Тялото и Кръвта на Господа.
И ето ни пред Причастната Чаша - като последния разбойник, който насилва и ограбва преди всичко собствената си душа, взимайки Това Свето Причастие, аз помня за Твоята Жертва, Господи, заради мене Ти даде безценно "вено" - твоята кръстна смърт и страдания за моята невеста-душа, помня това, приемам духовно и телесно изстрадалото Ти Тяло и пролятата Твоя Кръв и подновявам в душата си любовта към Тебе, моя Творец и Надежда да не бъда вечно мъртъв, но вечно жив. Амин! |
|
|
Причастяване
|
|
Причастяване
| |
|
Приемане на Причастието и избърсване със кърпата
|
|
Целуване на чашата след Причастието
|
|
|
|
ОТ МЪДЪР НАРОД - МЪДРА ПОУКА |
|
В къщата на едни богати люде престанали да се молят преди ядене. Веднъж при тях на гости дошъл един проповедник. Масата била сложена по много изискан начин: най-благоуханните плодови напитки, най-вкусни ястия. Семейство седнало зад масата.
Всичките гледали на проповедника и мислили, че той ще се помоли преди ядене. Обаче проповедникът казал:- Бащата на семейство трябва да се моли зад масата, понеже той е пръв молитвенник в семейството.
Настъпило тягостно мълчание, защото в това семейство вече никой не се молел.Бащата се изкашлял и рекъл:-Знаете, скъпи отче, ние не се молим, защото в молитвата преди ядене винаги се повтаря едно и също. Молитвата е по навик - това е празнословие. Тези постоянни повтаряния всеки ден, всяка година никак не помагат, затова ние вече не се молим.
Отецът учудено изгледал всички, изведнъж седемгодишната дъщеричка на стопанина казала:- Татко, значи вече няма нужда всеки ден да идвам при тебе и да ти казвам "добро утро", нали?
|
|
|
|
|
