|
|
№ 19/шести месец 2007 г. |
|
Човече Божи, прочети тази листовка в помощ по пътя към спасението. |
|
| Вяра ... Що е то? |
|
Внимателното отношение към събитията и явленията от живота ни навежда на мисълта, че земният живот е само
част от едно по-пълно, истинско битие, скрито от повърхностния поглед.
Днес много хора не осъзнават необходимостта от вярата. Но как да разберем какво е това вяра?
Преди да разгледаме този въпрос от религиозна гледна точка, нека погледнем вярата в ежедневието на хората.
Отиваме в училището да се учим и вярваме, че учителите ще ни научат. Отиваме при лекаря с вярата,
че той ще ни излекува. Като правило, ние вярваме на думите на нашите близки. Защо?
И защо не вярваме на всички?... На кого можем да вярваме?
Има такъв израз - повярвай в себе си! Но достатъчно надеждна ли е такава вяра - вярата в човекa?
На Апостол Павел принадлежат думите: “... вярата е жива представа за онова, на което
се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда”;.(Евр.11;1)
Вярваме в това, което е невидимо и неведомо.
Това, което вече сме видяли и чули, това е познание, а не вяра.
Знанията се основават на опита или изследванията, а вярата на доверието към нечие свидетелство.
Знанието принадлежи на ума, въпреки че може да действа на сърцето.
Вярата принадлежи преимуществено на сърцето, въпреки че започва в мислите.
Замисляли ли сте се някога колко по-дъбока и обширна е вярата в сравнение със знанията?
Човек не може да провери сам рожденната си дата. Децата вярват на разказите на възрастните без
да проверяват нищо. Ако хората нямаха тази способност да вярват на думите, животът би бил невъзможен...
Даже науката със своята логика е основана на вярата. По какъв начин? Изследователите се вдъхновяват
от вярата в съществуването на търсения закон на природата. Ученият вярва в достоверността на
показанията на своите сетива. Той вярва в това, че законите на мисленето се съгласуват
със законите на битието. Двигателна сила на всички изследвания е вярата в съществуването
на скрита до това време истина. По думите на гениалния християнски мислител Свети Василий Велики - ”;
в науката вярата предшества знанието”;.
Общият светоглед у всички без изключение е основан на вярата. Никой никога не
е наблюдавал как е възникнал светът, как се е появил животът и разумът.
Вярата може да бъде обърната към високи идеали или обратно, принизена.
Някой вярва, че материята е възникнала от само себе си, по някакви неизвестни
закони. А ние, християните, вярваме в Бога, сътворил всичко и разумно определил законите на природата.
Изграждането на цялостен поглед върху света е дело на вярата.
Когато човек вярва, неговата вяра е в центъра на душевната му деятелниост.
Умът, чувствата и волята зависят от предмета на вярата.
Вярата не е синтез на жизнения опит, не е умозаключение, не е философско построение.
Тя е дар. Знак за разцвет на вътрешния живот, природните качества на душата, заложени в нея при сътворението.
Религиозната вяра не може да зависи от умозрителни доказателства. Излишно е да се
доказва на упорито невярващия, а на вярващия доказателства не са нужни.
Без вяра човек губи и силата на разума и топлината на сърцето си. Макар че това се забелязва не веднага и не от всички.
Човек , застанал на прага на духовния живот, си задава въпроса: “В какво е същността на християнската вяра?”
Християните вярват, че Иисус Христос е свидетел на най-важните тайни на битието и обладател на знанията за живота.
Хората не могат да достигнат до тези знания със своите усилия, но ги постигат само с вярата в Христа.
|
|
|
Какви са тайни на битието, за които Христос има истинско познание? |
|
Господ разполага с тайната на невидимите реалии - Бог, ангелите, душта човешка. Тайната на сътворението и края на света. Тайната на Божията промисъл, водеща човека и човечеството към определена цел. Тайната на човешкото грехопадение и неговото спасение чрез боговъплощението. Тайната на Царството Божие като крайна цел на човешкия живот и на верния път, водещ към тази цел. Тайната на възкресението от мъртвите, на страшния съд и живота вечен.
Много мислители, философи са се опитвали да намерят обяснение на тези тайни. Но те са разчитали единствено на ограничените сили на човешкия разум. |
|
|
В какво се крие преимуществото на знанията на Иисус Христос? |
|
То е в това, че Христос е очвевидец, свидетел. Бог сам открива Себе Си на хората. Христос свидетелствува: “Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец”.(Ио, 8:38) "Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето."(Ио.3:13)
На учителите на вярата по това време Той казвал:” Вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят".(Ио, 8:23)
Той казал на един от иудейските началници: “Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате."(Ио, 3:11) След това повторил: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето".(Ио, 6:51).
И още много други неща Той казал с авторитета си на свидетел, видял всички тайни на небето и земята. Хората се дивили на Неговите познания, защото никой човек никога не е говорил така, както Този човек.
Така и ние в ежедневието си ще повярваме по-скоро на очевидец, а не на някой теоретик или филисоф. Имало е и други учители на вярата, очевидци на велики тайни, които са приели своето учение от ангелите, но по-често харата са ставали жертва на лъжливи видения. На тях са им се явявали зли духове в облика на ангели.
При Христос нещата са съвсем различни. Не ангелите са Го учили и са Му показвали пътя, а напротив, Той Сам ръководил ангелското войнство, изгонвайки злите духове от хората. Ангелите Му служили, а бесовете в ужас треперели.
Християнсака религия не трябва да се сравнява с другите религии, а и строго погледнато, не бива да се нарича религия според езическото разбиране за тази дума. Нашата вяра е дело лично, единствено по рода си и пълно разкриване на Бога пред хората заради тяхното просвещение и спасение. Нашата вяра и нашият живот са свързани неразривно като причина и следствие. Христос е казал:"Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него".(Ин 3:36)
Нашата вяра не е една от разнообразните религии, а вяра в Христа и откровение Христово. Друго откровение Бог няма да ни даде до свършека на света. Възниква и въпросът: съществуват ли, достъпни ли са за човека източници на вярата като откровения? Да, съществуват. Такива източници са два. Първият е Свещенното Писание. Вторият - Свещенното Предание. |
|
|
Свещенно Предание ... Що е то? |
|
Свещенното Предание препредава от поколение на поколение учението на вярата, тайнствата и обрядите. В Новия Завет преданието обозначава самото учение. Апостол Павел пише на християните от Коринт: :"Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал".(1 Кор., глава 11, стих 2).
Преданието идва от учениците на Христа и се съхранява от църквата чрез непрекъснатата редица от ръкополагания на духовенстото. Апостолите, препълнени от благодатта Божия, са ръкополагали епископи и презвитери, т.е. свещенници. Особенно важно е, че тази приемственост се проследява от апостолските времена до наши дни.
Източник на Преданието е Сам Бог. Иисус Христос в молитвата към Бога Отец говори: "... словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил".(Ио, 17:8).
Главната истина на Преданието е откровението Христово и спасението чрез него на човека. Преданието не е просто учение или събрание на паметници, в които То е записано. Преданието е нещо по-голямо. То включва в себе си опита на духовния живот, предаван чрез личен пример: . "...бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа"(1 Кор., глава 4, стих 6) - призовава апостол Павел. Свещенното Предание е предаване на живата истина на живото сърце, предаване на благодатното освещаване в църковните тайнства.
Да изповядва Христос като свой Господ може само човек, до сърцето на когото се е докоснал Светия Дух.
В единния поток на Преданието могат да се отделят три нива.
Първото ниво - това е предаване на учението и историческите паметници, в което то се заключава.
Второто - предаване на опита на духовния живот чрез личен пример.
Третото - предаване на благодатното освещаване на църковните таинства.
Чрез слово и пример Христос предал истината на апостолите. Учениците на Христос отначало разпространявали и утвърждавали вярата чрез устна проповед.
Свещенното Писание никога не е било единствената форма, в която се е въплатило откровението, а съществуват и други форми: правилото на вярата, богослужебния и литургически живот на църквата, тайнствата и обрядите, богослужебните книги, творенията на светите отци и жития на мъченици и подвижници.
Какво е правило на вярата? Исторически то е свързано със совершението на тайнството кръщение. За да се покръсти човек е било необходимо да изповяда вярата си. Древното правило на вярата е в основата на Никейско-Цариградския Символ на вярата, съставен и утвърден от Първия и Втория Вселенски събори.
В богослужението и тайнствата, в литургическото предание, на вярващите непрекъснато се предава Божията Благодат. Духовният живот на християнина е невъзможен без това. Приемането на Светите Тайнства е залог за чистота и вяра.
Литургийното предание не се свежда само до предаване на благодат. Църковните тайнства, свещеннодействия, молитви и песнопения са напълнени с вероучително съдържание. Богослужебните книги на православната църква съдържат в себе си истинското богословие и се състоят от текстове или избрани от Свещенното Писание или съставени от светите отци по внушението на Светия Дух. Свещенното Предание включва в себе си и това, което не може да бъде записано, например опита на духовния живот, предаван чрез личен пример. А благодатното освещаване е незримо действие на силата Божия, съобщаемо в светите Тайнства.
За да се ползваме от съкровищата на Библията не е достатъчно да имаме пълния и текст. Сещенното Писание трябва правилно да бъде разбирано. В творенията на светите отци се съдържа живата, непрекъсната традиция на тълкуванието на библейските текстове.
Цървата се явява живия носител и хранител на Преданието.
Апостолите са получили от Христа учението и са го предали не на отделните хора, а на Църквата. Църквата не е просто човешко съобщество, тя е богочовешки организъм во главе с Христос и всички вярващи са съединени с Него чрез Църковните тайнства. |
|
|
|
|
|
|
