|
|
|
№ 20/седми месец 2007 г.
|
|
|
|
Човече Божи, прочети тази листовка в помощ по пътя към спасението.
|
|
|
|
"Каквото ви каже, сторете"...(Ио.1-3) |
|
|
"На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там.
Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. И като се привърши виното, казва
Иисусу майка Му: вино нямат. " (Ио.1-3)
"Ах, да, пропуснах тук, а не исках да го пропущам, обичам това място: това
е Кана Галилейска, първото чудо...Ах, това чудо, ах това мило чудо!
Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос, за да направи за пръв път чудо,
на човешката радост е помогнал...
Който обича хората, той обича и тяхната радост...
Без радост не може да се живее...Всичко, което е истинско и прекрасно, винаги е
пълно с всеопрощение..." "Братя Карамазови", Ф.М. Достоевский
"Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. Майка
Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете."(Ио.4-5)
"Сторете... Радост, радост на някакви бедни, много бедни хора... То се знае,
бедни, щом на сватбата виното им не е достигнало...
Историците пишат, че около Генисаретското езеро и по всички ония места живеело тогава
най-бедното население, което може човек да си представи...
И друго велико сърце, на друго велико същество, което е било също там, на Неговата
Майка, е знаело, че не е слязъл Той тогава само заради своя велик и страшен подвиг,
но че за Неговото сърце е достъпно и простодушното наивно веселие на едни прости,
прости и безхитростни същества, които сърдечно го поканили на своята сиромашка сватба."
"Братя Карамазови", Ф.М. Достоевский
"...Каквото ви кажи, сторете" - в тези Евангелски редове е единствената
заповед, която ни е оставила Пресветата Дева Мария - именно това е най-главното,
което трябва да стои в центъра на целия човешки живот.
Съблюдавайте заповедите Христови !
Чист и свят майчин завет... Обикаляйки по криволичещите житейски пътища, всеки от
нас дълбоко в душата си си спомня за уж наивните и простички, но толкова преливащи
от любов майчини напътствия.
Детето ми, така и така прави, така недей да правиш - и моли, и вразумява, и тихичко
плаче, и плачейки се радва за нас, славейки Бога.
И Небесната Майчица от Престола на Божието Слово - Светото Евангелие ни дава завет
да живеем, както Самия Господ ни каза в Своята Свята Блага Вест - Светото Евангелие.
А това е толкова трудно за нас - бедняци във вярата на Господа...
Евангелският разказ за изцелението на гадаринския бесноват завършва с това, че жителите
на околните села помолили Христос да напусне селенията им.
Те се изплашили, че Господ така ще изправи живота им, че след свинете ще загине
и цялото им имущество, тяхният светоглед и начин на живот. И те произнасят фразата
на "великия инквизитор":- Отиди Си, Ти ни пречиш !
Любовта пречи - привързваме се към хората, става по-трудно да ги мамим; верността
пречи - удоволствията, които предлага живота са тъй съблазнителни; скромността пречи
- цял свят искаме да разбере колко сме можещи и богати, красиви и т.н; милостта
и щедростта пречат - алчени и ненаситни сме и искаме да имаме повече и повече; трудолюбието
пречи - лениви сме, а искаме в изобилие за ползваме всякакви блага; вярата пречи
-ако има Бог то трябва да мислим за вечнии неща , а вечността за нас е тук и сега,
друго няма, аз съм завинаги, ние сме - завинаги - само другите умират, аз - никога!
Наистина, ГОСПОДИ, ни пречиш...
С тези страшни думи истински православния човек се бори цял живот.
Затова Майчица Богородица зове - изберете Божието, останалото е прах и измама, заради
земното недейте изгонвайте Самия Годпод от душите си. Всичко земно накрая потъва
в бурното море на времето, изчезва под неговите вълни и няма следа.
Във всеки храм с любещ и грижовен поглед Тя ни умолява:"Слушайте Господа!"
"Не бой се от Него. Страшен е с величието си пред нас, ужасен е от висотата,
но е милостив безкрайно, от любов се е уподобил на нас и се весели с нас, водата
във вино превръща, за да не пресеква радостта на гостите, нови гости очаква, нови
непрестанно зове и вече во веки веков. Ето и вино ново носят, виждаш ли, делвите
носят..." "Братя Карамазови", Ф.М. Достоевский
Господ е осветил още в Кана и нашето просто човешко щастие, нашето веселие и нашата
радост.От нас се иска само малко вяра, за да се отворят дверите на чудото и да стъпи
Царството Божие в този свят, да може Бог да възстанови красотата на Своето творение.
Тогава Божествената хармония и Божествената любов ще станат за нас реалност.
|
|
|
|
Как да напълним нашите шест делви с виното на вярата... |
|
|
"Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи
по две или по три мери.
Иисус им казва: напълнете делвите с вода.
И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват.
И занесоха. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и
той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха),
той повика младоженеца и му каза:
Всеки човек слага първом доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а
ти си запазил доброто вино досега. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана
Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него."(Ио.6-11)
"Но да се молим това да се извърши и над нас, да се извърши сега, като че ли
сватба, тоест съединение на Бога с нашата душа, докато сме още в Кана Галилейска,
тоест в страната на този низък и развратен свят, във всяко отношение превратен и
преобръщащ.
А Тази сватба не става без присъствието на Христос и на Неговата Майка и на учениците.
Защото как ще се съедини с Бога този, който не повярва в Христа, родил се от Мария
и говорил чрез апостолите?
Но да видим какво чудо извършва Господ при тази сватба и при това съединяване на
Бога с душата. Той превръща водата във вино, напълва шестте каменни делви.
Под водата можеш да разбираш нашата воднистост, влажност и разслабленост в живота
и мненията; под петте делви - петте чуства, чрез които грешим в делата; под шестата
каменна делва - разума, чрез който се колебаем в мненията.
И така, нашият Господ Иисус Христос, евангелското Слово, лекувайки нашите падения,
било то в деятелния, в умствения или в съзерцателния живот, превръща течното и нетвърдото
в нас във "вино", тоест в живот и учение, тръпчиво и веселящо и по този
начин шестте наши каменни делви се напълват с тази прекрасна напитка: чувствата
- за да не грешим в деятелността; разумът - за да не грешим в мненията.
. - Вземи под внимание, че каменните делви стоели там по иудейски обичай. - Думата
"Иуда" означава "изповядване". Изповядващият се очиства петте
си чуства, с които преди е грешил.
Окото е виждало лошо; а при изповядване окото плаче и по този начин служи за очистване.
Ухото е слушало блудни песни; и пак то се накланя към словата на Божиите уста. Така
е и за останалите чувства.
Разумът греши в мненията и пак той очиства предишното зло, променяйки се към правилно
мислене" Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. |
|
|
|
Молитвата на майка |
|
|
"Майчината молитва от дъното на морето ще извади." - тази пословица знаят
всички. Но мнозина ли наистина вярват че тези думи не са просто красноречие, а съвършенната
истина, потвърдена пре з вековете от многочислени примери.
Отец Павел, монах, ми разказа веднъж случай, на който сам е бил свидетел. Той разказваше
за това като че ли така и би трябвало да бъде.
А мене този случай така ме порази, че аз ще го преразкажа и мисля, че той е удивителен
не само за мене.
Веднъж на улицата към Отец Павел се приближила жена и го помолила да се отбие при
сина и и да го изповяда. Казала адреса:
- А аз бях много зает в този ден - каза Отец Павел- и не успях да отида. Да си призная,
забравих и адреса.
Но на другия ден, рано сутринта, тя пак ме срещна, силно развълнувана, и настоятелно
ме помоли, направо ме умоляваше да отида при сина й. А пък аз така и не попитах,
защо тя не идва с мене.
- Качих се по стълбата, позвъних на вратата.Отвори мъж, млад, но много одърпан,
вижда се, че е пияница. Гледа ме дръзко, а аз съм в расо.
Казвам: - Майка ви ме помоли да намина.
А той се дръпна: - Стига лъжи, майка ми умря преди пет години!"
А на стената нейната снимка, заедно с други. Аз посочвам снимката и казвам: - Ето
тази именно жена ме помоли да ви навестя!
А той отговори предизвикващо: - Значи от онзи свят сте дошли при мен?
- Не- казвам - " Засега от този. А все пак направи това, което ще ти кажа:
утре сутринта ела в храма!
-А ако не дойда?
- Ще дойдеш, майка ти помоли. Това е грях да не изпълниш родителските думи!
И той дойде. И на изповедта направо се тресеше в ридания, казваше , че сам е изгонил
майка си от къщи. След това тя живяла по чужди хора и скоро починала. Той даже не
е разбрал тогава това, дори не я погребал.
Така този ден той дойде. А същата вечер за последен път срещнах майка му.
Тя беше радостна. Кърпата й беше бяла, а не тъмна, както преди. Много ми благодари
и каза, че синът й е опростен и спасен, тъй като се е разкаял и се изповядал и че
тя вече се е видяла с него.
Тази път на сутринта отидох сам на познатия адрес. А съседите казаха, че вчера този
младеж е умрял и са го откарали в моргата.
Ето това беше разказът на отец Павел.
А аз, грешният, си мисля: - Значи на майката й е било дадено да вижда сина си от
това място, където е била след земната си кончина, било й е дадено да знае времето
на неговата смърт.
Значи и там молитвите са й били толкова горещи, че й е било дадено да се въплоти
и да помоли свещенника да изповяда и причести нещастния раб Божи. Защото това е
толкова страшно - да умреш без покаяние, без причастие."
И най-главното: тя го е обичала, обичала е нейния син даже такъв, пиян, изгонил
собственната си майка.
И не се е сърдила, жалила го е и, знаейки повече от всички нас за участа на грешниците,
е напревила всичко тази участ да го подмине. Тя го е извадила от дъното на греха.
Именно тя и само тя със силата на своята любов и молитва. Амин!
Владимир Крупнин |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
