акво става с мене?
Т ри доказателства за неземния произход на християнството
„Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14)
№ 21/осми месец 2007 г.
Човече Божи, прочети тази листовка в помощ по пътя към спасението.
Какво става с мене?

Човечеството винаги се е стремяло към щастие, мир, справедливост и материално благополучие. Но двадесети век заля с кръв Земята, въпреки че от него очакваха да донесе рай на Земята.

Прогресът ни води направо към кризис, например екологочен. Всеобщият научно-технически прогрес, поставяйки си за цел максималното благоденствие на човечеството, всъщност води към неговата смърт. 

А какво става със самия човек? Аз?!!! По-добър от мене - няма!
Несъмнено, доволен съм от себе си. Обаче, ако някой посегне дори до ореола на моята сянка - тогава той ще види цялата ми "добрина".

Дори Апостол Петър възкликнал: "Господи, даже ако ми се наложи да умра заедно с Теб, не ще се отрека от Тебе!". Но ето, когато стражата вече е хванала Христос, при първия въпрос на подозрителната слугиня: "И ти не беше ли с Него?", Петър се отрича...

Снемайки розовите очила на възхищението от самия себе си, ние неволно повтаряме думите на апостол Павел: "Бедният аз!...Доброто, което искам, не правя, а злото, което не искам, правя" (Посл. към Римляните, гл.7, 24,15,190) - и не можем да се справим със себе си.
Откъде, защо, как, по каква причина душевното благородство на верността и любовта потъва като вода в пясъка, а вместо това душата се залива от тинята на враждата, недоверието, страха и омразата? Защо става така? Къде е нашата грешка?

Изобщо православието е не съвсем привлекателна и угаждаща вяра за нас, хората. То ни кара да мислим, а не да плуваме по течението на безгрижието, удоволствията и материалната лакомия. За какво да мислим?

То ни призовава да останем насаме със себе си и да си припомним с помощта на църквата някоя случка, някоя среща, дори нещастие или радост. Да си спомним за духовно-телеснaта своя същност - с кратко телесно съществуване и вечно духовно.
Духовната част на човека го свързва с Господа. Човек е забравил, че той е смъртно същество, но по своя дух е предназначен за вечно съществуване.

Той е забравил за първичността на духовното начало. Tази забрава е довела до загуба на хармонията между света и себе си, между себе си и другите, между душата и Бога. Ако не телесната, не материалната страна обладаваше човека, то той навярно би се отнасял съвсем иначе към околната природа (внимателно, като към продължение на своето тяло), към другите хора, на които би гледал не като на врагове.

Не би възникнало това ужасяващо потребителско отношение към света и към хората. Това е факт, това е човешката беда и страдание. И търси човек, и срои, и гради, и купува, и продава, а все не намира така желаното щастие, то все избягва от него.


А времето изтича.. .Но ражда се Христос.. В някои страни по време на Рождественските празненства хората престават да се поздравяват с "Добър ден!", а с "Христос се ражда!" и отговарят - "Славете Го!" Докато сме живи, не е късно и в нашите души да се роди "Отроче Mладо - Превечния Бог".

В тъмната , непрегледна пещера роди Божията Mайка Христа.
Домашнитe животни с диханието си топлиха това, посетено от Светлината на Витлиемската звезда, място. Така и ние да отворим тъмната пещера на нашето съмнение, на неверието си и със силата на молитвата и покаянието, с нашия дух да приемем Христа и да стоплим нашата душа с надеждата за спасението.

Време е! Времената са лукави. Ирод пак търси да избие младенците - нашите крехки и неукрепнали във вярата души, които ще се запътят или са се запътили към родилия се Спасител - Иисус Христос.

Три доказателства за неземния произход на християнството

Християнството е единственната религия, която има обективни аргументи, потвърждаващи нейния Божествен, а не човешки, земен произход. Такива аргументи са много и ще назовем основните:

1. Първият, най-прост аргумент, който не изисква особени познания, е историческият. За разлика от другите религии, християнството е започнало с чудовищни гонения. С разпятието на Самия Христос, с гибелта на всички апостоли (освен на Йоан Богослов), с най-жестоки преследвания.

До 313 година следват десет мощни вълни от страшни гонения на християните. Император Нерон заповядвал да привързват християните за стълбовете в неговата градина и привечер, обливайки ги със смола, ги запалвал наместо факли. Най-популярен бил тогава възгласът: "Християните на лъвовете!"
Нека се опитаме да си представим тази картина. Възниква въпросът: кой би приел сега такава религия?

Кой би поискал да жертва своя живот за религия, за която практически нищо не е известно? Как е могло да се съхрани християнството? Нека историците се опитат да ни обяснят това. Деянията на апостолите описват какво се е случвало с тези, които искрено са приемали вярата: много от тях получавали дар чудотворение, пророчество, изцеление.

Но най-главното: те са получавали в душата си такова познание на Бога, което отнемало страха пред мъченията. Великомъченик Евстратий говорил на Господ: "Тези мъчения са радост за рабите Твои". Без признанието, че в тази религия е действувал Самият Бог, оживявайки, одухотворявайки тези хора, е невъзможно да се разбере съществуването на християнството.
2. Вторият аргумент - вероучителният, е най-пространен. Основните християнски истини са принципно отлични от всички аналози на юдаизма и езичеството от тази епоха, в която се е родило то.

Учението за Св.Троица се отличава от езическите триади, Боговъплъщението - от въплъщаването на различните юпитери и зевсове. Рибарите (автори на Евангелието) просто констатирали това, което са видяли, чули или почувствували. Констатирали, а не измисляли, като сами често не разбирали това, което се случва. Евангелистите не са били високо грамотни хора.

Обикновени работни хора. Но изведнъж те започват да говорят такива истини, от които философи и мислители от всички векове изпадат в недоумение. Следващият въпрос е: Откъде са възникнали тези истини?

Грамотен сред апостолите е бил само Павел. Той е заявил открито и с потресаваща ясност: "Ние проповядваме разпетия Христос- за юдеите съблазън, за елините - безумие!".
3. Третият аргумент е духовно-нравствен. Може да се зададе въпросът (не е важно на коя религия): "От религиозна гледна точка кой ще се спаси?

Ще ни отговорят: "Този, който спазва изискванията на дадената религия." Но в християнството не е така. Какви изисквание е спазил разбойникът, разпънат на кръст редом до Христос? Негодяй, престъпник, но пръв попадна в рая.

Грешник, който в последния миг на своето земно съществувание се е ужасил от деянията си и виждайки в Христа Сина Божий, осъзнал, че не е достоен за прошката пред Господа.

"И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!" (Лк.23:42) Милостивият Бог, виждайки разкаянието и смирението му, прие в Своето Лоно неговата покаяла се душа. Не Закон или традиция, а чиста вяра, покаяние и любов съживяват изстрадалите ни души пред Господа и ги правят светли за Богообщуване.

Това са обективни неща, за които не е излишно да се замислим, независимо от това вярваме или не вярваме в Христос.Наистина, корените на християнството са навсякъде другаде, но не и на Земята

„Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14)

 Таня , 2 клас -Господи как да живея, че всички да бъдат щасливи?

Петя, 4 клас - Господи,на какъв език разговарят душите?

Костадин, 4 клас - Господи, защо Ти всичко прощаващ, а учителите - не?

Майка прави забележка на Митко (3 г.): - Колко си непослушен! С такова поведение само радваш бесовете! (Mитко, недоумяващо) - А бесовете могат ли да се радват?

Петър, след дълга и интересна проповед на свещенника го пита: Вие знаете толкова много интересни неща ! Това всичко в книжките ли сте го прочели или Самият Бог Ви го разказа?

Гергана, 3 клас - Синьото небе, Господи, това е тогава, когато Ти имаш добро настоение, нали?

Кирил, 3 клас - Аз Тебе Господи, разбира се Те обичам, обаче татко и мама обичам повече. Ти как мислиш, това добрe ли е?

Светла, 3 клас - Господи, отговори ми, моля Те, изобщо обича ли ме някой?

Здравко, 3 клас - Господи, какво не достига Ти да се гордееш с мен?

Иво, 4 клас - Господи, защо Ти създаваш живота, а всеки може да го отнеме?

Георги, 4 клас - Господи, аз не искам в света на възрастните, там винаги е неправда.

Мария, 3 клас - Господи, защо в зимната нощ, когато снежинки падат от небето и на двора е тихо-тихо, на мен понякога ми се иска да плача?

Янко, 2 клас - Господи, аз вярвам в Тебе не само на църква. 

Олег, 2 клас - Господи, пиша ти от интернат. Интернат е такова място, където изпращат децата за лошо поведение на родителите.

Иван, 3 клас - Господи, аз знам, че е много сложно да се обичат всички хора на земята. В нашето семейство сме само четирима, а пък аз пак не успявам.

Танчо, 3 клас - Господи, защо нашите рани заздравяват, а Твоите - не? 

Ненко, 2 клас - Господи, къде отива времето? В белите коси?

Женя, 3 клас - Господи, на земята сигурно има толкова беди и страдания за да не им е тъжно на хората да умират? 

Даниел, 4 клас - Господи, а сега би ли отново сътворил човека? 

Васил, 3 клас - Господи, защо като обидя някого ми става тъжно, а когато прощавам на някой - толкова ми е радостно? 

Никола, 2 клас - Господи, ние Те разбираме по-ясно, отколкото възрастните!