Здравейте, уважаеми наши читатели, прихожани на скъпия ни в Христа Божи храм на
Света великомъченица Марина.
Щастливи сме да подновим издаването на храмовите листовки и с Божията помощ да вървим
по пътеката на спасението, какъвто e и девизът на нашия труд.
Много често ние, грешните и окаяни хора, дори познавайки правилата и нормите , в
своето поведение спрямо другите и себе си, загърбваме всичко благоприлично и се
държим неподобаващо за нашия човешки облик.
Причини и оправдания - много. Дори отивайки на Светото Тайнство Изповед, ние често
не съумяваме да видим лошото и срамното у нас.
Ако се изкачим едно стъпало по-нагоре и заговорим за чувствата като първоизточник
на нашето поведение, там нещата са още по-окаяни.
Трудно е пред самия Господ да кажеш за някого: "Мрязя го."
Ще кажем, той така и онака, но да кажем тези две думи точно и ясно пред Всевишния...
Или пък:"Убих го, направих аборт или ограбих, надписвайки сметки ...".
Ужасява се човек от тази истина.
По-добре съзнанието да я прикрива, да я забрави, но...
При Господа няма да остане неотрита нито една пролята сълза, Господ е Вседържител,
Господ е Съдия и Изобличител ....затова....истина е, Господи, аз мразя, аз завиждам,
аз се превъзнасям, аз го знам и Ти знаеш това, пред Тебе няма нито една скрита тайна
и почернялата моя съвест като дрипава дреха ме изобличава. Но и аз самият мразя
такива хора.
Следователно, за такива низки чувства и дела и Ти би трябвало да ме мразиш...
А ти ме обичаш... Твоя Единороден Син Го предаде на мъчителна и унизителна смърт..
Със смърт смъртта разруши и аз, бидейки толкова грешен и паднал човек, все пак мога
да се спася от вечната смърт и погибел...
Как?...
В храма е тихо, мека светлина пада на каменните плочи на пода от стройните прозорци.
От иконостаса светиите гледат направо в нашите духовни помътнени очи и се молят
за нас.
Те са истински хора, които са просияли във вярата си в Христа и бидейки още на земята,
са освободили душите си от духовните окови на низките наши човешки чуства.
По точно, правилно са употребили всички земно-отрицателни чуства срещу греха си.
Свети са, защото не заковаха погледа си върху суетно-земното, но се взряха надалеч
от тленното и преходното - в Самия Христос.
О, блаженни и спасени са тези, които в житийския си път взряха тази светлина...
От сегашната листовка нататък ние ще Ви разказваме за пътя към Господа, за откриването
на Твореца за себе си, от много известни в миналото хора.
Гениалността им се е преплела с най-висшата християнска добродетел - със смирението
пред Господа, тоест с пълното отхвърляне на гордостта и привъзнасянето, а следователно,
с виждането на живия Христос в душите им.
"Адам позна Ева, жена си и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.
Роди още и брата му Авеля.
И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.
След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел също принесе
от първородните на стадото си и от тлъстината им.
И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не
погледна благосклонно.
Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи".
Възпитателите на Байрон проповядвали калвинизма, изхождайки от който целият предишен
опит на Църквата няма особенно значение, тъй като някои хора са предварително предопределени
за вечен живот, а други - за преизподнята.
И когато малкият Джордж питал как да се отличат едните от другите, му обяснявали
, че бедните хора имат повече шансове за спасение.
Какво оставало на роднината на Стюардите, на лорда, чиито горди предци са се отличавали
с буен нрав, а някои даже са приключили живота си на бесилото, осъдени за убийства
и грабежи?
Момчето било сигурно, че родовите грехове висят на шията му и го очаква правият
път към ада.
Каиновият печат, клеймото, потвъждаващо това проклятие, бил, както той мислел, неговият
недъг.
В страх за бъдещето, той питал дойката си: " Защо Бог не е приел жертавата на Каин,
нали той още не е убил Авел?"
И в отговор чувал отново своята присъда: "Защото Каин е бил вече осъден".
Новата драма „Каин“ Байрон посветил на Уолтър Скот.
Те са се сприятелили приблизително година преди неговото отпътуване от Лондон и
на прощаване писателят е обещал на поета, че някога той обезателно ще промени своете
мисли за религията.
„Предполагам, че сте един от тези, които смятат, че аз ще стана методист?“ - попитал
Джордж.
„Не, не мисля, че вашето обръщане към вярата ще носи толкова банален характер.
По-скоро бих предположил, че ще приемете католическата вяра и ще се отличавате със
суровоста на себеотричането“.
(През 1729 г. братята Джон и Чарлз Уесли основали пиетисткия кръжок, наричан “Светия
клуб”. Те били наричани методисти - разклонение на протестантизма заради редовните
им молитвени навици и методичното изучаване на Библията.)
По-добре от всички Скот разбрал, че Байрон има много искренно, добро и благородно
сърце.
Без оглед на скандалноста на драмата „Каин“, великият романист стоически ще приеме
посвещението и възразявайки дори не на критиците, а по-скоро на самия автор, ще
каже:
“Великият ключ към тайната може би състои в несъвършенството на нашите способности.
Ние силно чувстваме това частично зло, което ни угнетява, обаче ние знаем прекалено
малко за общата система на вселената, за да разберем по какъв начин съществуването
на това зло може да бъде съвместимо с всеблагостта на Създателя“.
Пребивавайки на един прекрасен остров във Венеция, където живеели мхитаристи- арменски
учени монаси, които далече от родината се опитвали да съхранят културата на своя
народ, Байрон, живеейки в килия и изучавайки езици и помагайки им да съставят англо-арменска
граматика, намерил в манастирската библиотека старинната книга - „История за синовете
на Адам и Ева“, в която подробно се обяснявало, защо Господ не приел жертвата на
Каин.
"И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? Ако
правиш добро, не подигаш ли лице?
ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но
ти владей над него. И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето).
И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.
И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел?
Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?".
За да намисли и хладнокръвно да извърши убийство, независимо от явното Божие предупреждение,
а след това с такъв цинизъм да лъже Господа, към такъв сатанизъм би трябвало човек
да върви дълго. Но за всичките падения, които са станали по този път, Библията посочва
една главна причина и това е магизмът (магия -от гр.. mage…a - магьосничество,чародейство,
вълшебство) - вяра в това, че законите на този свят са подчинени на окултни сили,
които човек може да овладее с помощта на особенни действия - заклинания, ритуали
и т.п. ), а не родителският, първороден грях, дори той и да лежи до вратата, с него
човек може да се бори.
За Авел жертвата била символ на разкаяние -
„Ето, Господи, съгрешавайки, аз имам поведение на животно и аз искам да изтребя,
да убия него в себе си, за да възстановя общуването с Тебе“.
За Каин тази жертва щеше да е благодарност за плодовете, които Господ благослови
да прорастат.
Той като земеделец прекрасно разбира, че да сее и да полива може сам, но урожаят
не зависи от него.
Уви, вместо пречистване и благоговение пред Божиите дарове, по-големият брат иска
да изтъргува за себе си благополучие, власт.
И той много се натъжил, смятайки, че всичко това е получил по-малкият брат.
И ето неговото страшно решение: “Следователно, следващия път аз няма да дам на Господа
възможноста да избира!“
Сър Байрон е съгласен с мхитаристите за това, че пагубното желание да се отчетеш
пред Господа с ритуали или да изградиш с Него отношения на принцип „Ти на мене -
аз на тебе“ , довежда до пълно безверие.
Но към убийство.... Пиесата на Байрон била жестоко критикувана като еретическо произведение.
В английските църкви дори се произнасяли проповеди срещу автора.
Студено била приета и от читателите, които очаквали от Байрон предишните романтични
поеми.
„В края на краища, аз съм наказан заслужено за това, че съм ги навикнал , защото
нито една жива душа на света не направила толкова, колко аз в моите първи съченения,
за да бъде разпространен този стил, преувеличен и фалшив“.
Между другото, сър Джордж приел този провал напълно спокойно.
Той изобщо смятал заниманието с поезия за глупаво, своята популярност наричал жалка
и заявил в едното от писмата си, че не вярва, че литературата е неговото призвание.
"И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти
кръв от твоята ръка; когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти
ще бъдеш изгнаник и скитник по земята".
Житейският път на лорда бил достатъчно порочен и греховен.
Скитайки от място на място, забърквайки се в различни интриги, той, всъщност убивал
Авел в себе си и непрекъснто възставал срещу Господа.
Но нали Господ не погуби Каин.
Обратно, направи му знамение, за да не може никой, който го срещне, да го убие,
и каза, че “...всеки, който убие Каин, ще се отмъсти седморно”.
Тоест със зло в никакъв случай не се бори със злото.
"И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха.
И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох". Така свършва историята
на Каин.
Разкаял ли се е той, ние не знаем; един от неговите потомци, Лемех, вече без никакво
угризение на съвестта убива дете...
Но Творецът даде възможност за възвръщане на първенеца на Адам....
Със същата надежда живеел тогава и Байрон.
Той обещал на близките си да се върне от Гърция веднага след като изпълни големия
си дълг и заслужи прошката пред Господа.
За гърците пристигането на Байрон било като чудо. Участието на толкова знаменит
човек само по себе си било огромна поддръжка.
При това лордът бил много богат.
Със средствата на старинния му род се издържала цялата гръцка армия и флот и всъщност
сър Джордж сам е воювал с Османската империя и бил абсолютно щастлив от тази си
роля.
В Атина той живеел в обителта на капуцините.
Помолил настоятеля да му даде да живее в килия.
Казал, че е вярващ човек и със сълзи целунал Разпятието.
Пътувайки в един от градовете по време на военните събития, той силно простинал.
В първия ден на Великден, 19 април 1824 година, сър Джордж Гордон Байрон се представил
пред Господа.
В първия ден на Великден, 19 април 1824 година, сър Джордж Гордон Байрон се представил
пред Господа.
За спасението на неговата душа се молили във всички гръцки храмове.
И в още един - в Светогорскит манастир, Александър Сергеевич Пушкин поръчил заупокоен
молебен за болярина Георги.
"Във вярата си съм твърд. Велико е утешението да знаеш, че животът никога не свършва
и че никой няма да изчезне безследно.
Христианството е най-човечната религия в света и най-лошите и врагове са тези безчислени
доктринери, които досаждат на света със своите измислици.
Аз четох Светото Писание много по-внимателно от половината от тях и се прекланям
пред истинно милосърдните Христови заповеди.
Тук има тайна, която е явена само на Всемогъщия."
Думите са на Байрон, които той е произнесъл три дни преди смърта си.