Храм "Света великомъченица Марина"

Възлюбени в Христа братя и сестри,

Така питал Христос, и на неговия въпрос още никой не е дал отговор. Всички ние от сутрин до вечер през целия си живот се трудим да печелим,да придобиваме все повече и повече.

От тия грижи не ни остава време дори да мислим за душата си. В светото Евангелие има много работи,които са вечно нови,затуй защото хората още не са ги усвоили и те им се струват чужди,далечни.

Такава една чужда за нас мисъл е и учението на Христа за цената на човека или по-точно на човешката душа. Всеки християнин знае,че душата е най-ценното в човека и че за нея трябва да полага най-много грижи. Но слушайте какво казва Спасителят:Който иска да спаси душата си,ще я погуби:а който погуби душата си заради Мене и Евангелието,той ще я спаси?

Когато Спасителят казва,че душата е по-ценна от всички богатства в света,той има пред вид чистата и безгрешна човешка душа. Обаче душата на всекиго от нас е повредена от грехове.

Тя не само че не е ценна,но е и опасна в това си състояние и за самите нас и за всички наоколо ни. Как можем да е изцерим и заздравим? Христос не ни препоръчва да правим дребни поправки, защото и Сам Той не прави поправки,а твори изново.

За да спасим душата си , ние трябва да е погубим,да е унищожим с греховете и , за да дадем възможност на Бога да ни сътвори нова душа.

Който иска да запази някое старо дърво проядено от червеи , той непременно ще погуби това дърво. Както и да го маже и да го пръска,червеите го ядат отвътре и то ще се строполи при най-малък трясък.

Ако искаме да го спасим,трябва да отрежем цялото дърво до корена с всичките му болести и червеи,та да дадем възможност на млад филиз от долу да израсте и да замести старото дърво. В същност то ще бъде пак същото дърво,само че здраво и пълно със сили.Така е и с нашата грешна душа.

Трябва да се откажем от цялото наше греховно аз, за да го унищожим, та да израсте нова душа,нова личност напоявана от Божията благодат. Нека обърнем внимание и на другата част от това изречение.Спасителят казва:че ще спаси душата си само този,който е погуби заради Него и Евангелието.

Мнозина погубват душата си било при някоя кавга и побой,било чрез самоубийство.Само онзи,който погуби душата си заради Христа и Неговото учение,само той ще спаси душата си. Ясно е, че можем да правим жертви само за такова нещо,което заслужава жертви.Най-великото нещо е Бог и Неговото свето учение.

Който се жертва за Него,ще получи стократно в бъдещия век.Правим ли ние жертви за Бога и в Негово име готови ли сме да жертваме и душата си заради най-святото и най-чистото,заради Оногова, Който ни е изкупил от греха?Не само че не правим такива жертви,но понякога ние дори се срамуваме да се обявим за Христови последователи от срам или от страх пред този грешен и прелюбодеен свят,в който живеем.

Затова и Христос предупреждава Своите слушатели,че който се срами от Него пред грешниците,и Син Човечески ще се срами от него пред своите ангели. Нима има някой по-голям от Христа,та да се срамим от Него пред такъв по- горен?Във време на гоненията хиляди християни не са се срамували и не се страхували да изповядат вярата си,не са се срамили от Христа и затуй Църквата ги нарекла изповедници. Такива изповедници е имало през всички времена.

Те са непоколебимо уверени ,че Бог стои неизмеримо по- високо над всички властници и учени в този свят и не се срамуват и не се страхуват да изповядат вярата и привързаността си към Христа. Има мнозина, които се срамуват дори да се прекръстят в присъствието на други лица.

Мнозина не посещават църковното богослужение в храма,защото смятат това за някакъв стар обичай, а те в това време или ще правят излети из планините,или ще бистрят политика. Макар на име да се наричат християни,те не смеят да покажат своето християнство,срамуват се от Христа и от неговата Църква.Затова и Син Човечески,кога дойде в славата Си,няма да ги признае за Свои последователи.

И на Страшния съд те ще бъдат отляво на Праведния съдия и ще чуем как Христос ще се отрече от тях,защото и те са се отричали от Него. Братя и сестри, нека бъдем винаги готови да изповядваме Христа,да го проповядваме със слово и дело.

Да бъдем готови да дадем ако трябва и душата си,своята грешна и нечиста душа,за да дадем възможност на Бога да ни създаде чиста и света душа,която да бъде достойна да се нареди между праведниците и ангелите в Царството небесно.

АМИН.

В петдесетия ден от Възкресението и в десетия подир Възнесението Си Иисус Христос изпълнил Своето обещание да изпрати Св. Дух върху апостолите. Това велико и преславно събитие, станало в Иерусалим, в деня на иудейската Петдесятница.

Този ден бил един от трите велики празници, когато всички иудеи по закона трябвало да се явят пред Господа Бога израилев. Поради това на този празник в Иерусалим дошли множество благочестиви и богобоязливи иудеи, както от Източна и Западна Азия, така и от Африка и Европа.

В ранното утро на старозаветната Петдесятница, когато Христовите ученици заедно с Богоматер били събрани на молитва в Сионската горница, внезапно се появил шум от небето като духане на силен вятър и изпълнил дома.

Непосредствено над апостолите във вид на огнени езици слязъл Св. Дух. Той не е огън, както не е и гълъб, но на р. Йордан се явил във вид на гълъб, а в Сионската горница като огнени езици. Като гълъб, за да подчертае невинността, кротостта, и небесната чистота на Господ Иисус Христос. А на Сион, в деня Петдесятница, във вид на огнени езици, за да покаже не само, че е огнена сила, която изгаря тръните на греховете, на плътските похоти и страсти, а е и топлина, която съгрява и облагородява човешките души и сърца, както и светлина, която озарява и просвещава ума на всеки, който се е посветил в търсене и откриване на пътищата за издигане и подобряване на живота. Шумът, който предшествувал слизането на Св. Дух, бил особен, необичаен, но не бил шум от безплътните ангелски воинства, не бил като шум от херувимските криле, които някога чул св. Пророк Иезикил /Иезик.1:24/.

Това бил шум не от земните ветрове, а от духовни благодатни сили, които по този начин обявили идването на Небесния Цар на земята, слизането на Св. Дух Утешител върху Христовите апостоли. Толкова силен и необикновен бил този шум, че привлякъл голямо множество хора към дома, където били събрани светите апостоли.

Когато това множество пристигнало – шумът и огнените езици се прекратили, но хората сега станали свидетели на друго явление, което дълбоко ги развълнувало и очудило. Христовите ученици, тези бедни и неуки галилеяни, които не знаели друг език освен майчиния си – еврейския, започнали да говорят на разни непознати езици.

Така че всеки от множеството, колкото и да било то разнообразно по народностен произход и характер, слушал някой от апостолите да прославя Бога и да говори за Неговите велики дела на езика на своята страна. Това ги смайвало, очудвало и поразявало. Виждали пред себе си най-обикновени, най-естествени по държание, прости по външност и облекло, а слушали от тях на своя матерен език нечувана до тогава вдъхновена прослава на Бога.

Неизказана е радостта на Св. Дух когато намери чисти и кротки, тихи и незлобливи души, които мислят, жадуват и копнеят за Него. В такива души Той се вселява и с богатството на благодатните Си дарове ги обдарява. Той влиза в тях като огън, за да изгори и изпепели и най-малката и последна плевел на греха. Влиза като светлина, за да ги осияе с лъчите на незалязващата Си духовна светлина. Влиза още и като топлина, за да ги стопли с божествената Си топлота на любовта Си. Без Св. Дух нашата душа е помрачена, угаснала и студена.

Пълен контраст на древната трагедия на Вавилонското стълпотворение по своята цел и същност е слизането на Св. Дух. Там, във Вавилон самозабравили се, горделиви и жалки Ноеви потомци, за да избегнат гнева и наказанието на Бога, като нарушители на Неговата всесвята воля за повече нравствена чистота, вяра и красота в живота, започнали строеж на висока, невиждана до тогава кула. Бог обаче осуетил това тяхно безумно начинание като смесил езиците на строителите, поради което те се пръснали по различни страни на света.

В Сион в деня на св. Петдесятница, виждаме обратното. Различието на езиците не разделяло и не отдалечавало, а сближавало и обединявало пръснатите по света вярващи души. Ето защо слизането на Св. Дух над апостолите се счита като начало на изграждането на онова духовно благодатно единство, за което Спасителят се молил на небесния Си Отец пред кръстните Си страдания и смърт. „Да бъде всичко едно...“ /Йоан 17:21/.

Трагичните уроци от историята пред всекиго поставят днес като първа за изпълнение задача повелята за мир и братство, за разбирателство и сътрудничество. Дано благодатния повей на Св. Дух облъха душите и сърцата на всички, малки и големи, на управлявани и управници, на водени и водачи, та животът ни, като се развива и цъфти в красотата и благоуханието на нравствените ценности, все повече да се обогатява с духовните плодове:любов, радост, мир, дълготърпение, блага, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“ /Гал. 5:22-23/.

А М И Н

“Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” /Мат.5:16/.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Великият Божий угодник, светителят Николай, чиято памет празнуваме днес, заема изключително мядто в християнския календар. Почитането му е започнало още приживе, а след блажената Му кончина се разпространява по целия православен свят. Но св. николай е почитан не само от християните, но дори и от мохамеданите.

Но нека видим на какво се дължи негова почит. Той не е бил нито учен, нито красноречив проповедник, нито пък е блестял с някои външни дарования. Но почитта ни към него се дължи не на някои външни белези, а благодарение на неговата вяра и благочестие, кротост, смирение и бедност, а най-вече на необикновената му любов съм страдащите със своето състрадателно и милостиво сърце, което веднага и винаги се откликвало на чуждите мъки и неволи. Свети Николай е тъй много почитан заради своя добродетелен живот – броеница от добри и богоугодни дела. Нека се спрем на неговия, изпълнен с благородни и добри прояви, живот.

Великият Божий угодник се родил в 270 година в град Патара, Мала Азия, в семейството на състоятелни иблагочестиви люде. Те възпитавали своето дете във вяра, благочестие и нравствена чистота, предпазвайки го от зловредното влияние на тогавашните лоши езически нрави. Науката, литературата и изкуството били по овова време в упадък и служели повече на плътските прищявки, отколкото на духовно-нравственото усъвършенствуване. Въпреки всичко, св. Николай успял да опази душата си чиста и неопетнена, недокосната от скверността на оная епоха. Той ни най-малко не се е отклонявал от пътя на Господа нашего Иисуса Христа и така успял да постигне духовно съвършенство, да придобие безценно духовно богатство и да украси душата си с прекрасни християнски добродетели. Още в юношеска възраст, Николай се посветил на Бога. В деня на неговото ръкоположение за презвитер, чичо му, Патарския епископ Николай, вдъхновено изрекъл следните пророчески думи:”Братя, аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за свой пастир, защото той ще приведе към ИСТИНАТА заблудените овце, ще ги пасе на пастбещето на благочестието и ще бъде помощник за всички страдащи!”

И наистина – целия живот на св. Николай се оказал точно изпълнение на тия пророчески думи.

Поради своята силна вяра, той решил да се посвети изцяло на Бога, но чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но не такава била волята Божия. веднъж, когато е бил на молитва, светителят чу глас:”Николай, влез във всенорадния подвиг, ако искаш да получиш от мене венец!” В страх и недоумение младежът размишлявал върху тия думи – какво означава необикновено призоваване? Но гласът отново му казал:”Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави Моето име!”

Едва сега той разбрал, че Господ му посочва друг живот и веднага оставил монашеско служение.

След смъртта на своите родители, той раздал всичкото си наследство на бедните и нуждаещите се, на страдащите и онеправданите. За това говори следният случай. ведниж един твърде богат жител на град Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в толяма беднотия. Богаташа бил баща на три дъщери. Той бил готов да пожертвува най-скъпото, честта на своите дъщери, само да замогне поне малко, колкото за прехраната. Но за щастие не успял да изпълни пъкленото си дело, защото бил спасен от навременната помощ на св. Николай, уповавайки на мястото на своя чичо, който бил на поклонение в Иерусалим. Като истински баща на своето паство Светителят не трябвало да допусне да такава низост своете пасоми. Затова през нощта подхвърлил през прозиреца кесия със злато. Ние можем да си представим каква е била изненадата на нещастния баща, който дори не можел да повярва на очите си. Работите му са оправили и той успял да задоми най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил да устрои по същия начин съдбата и на другите дведъщери. След време отново подхвърлил кесия със злато. Омъжена била и втората дъщеря. Зарадвания баща излял пред Бога своите чуства на благодарност. горещо се молел да му бъде открито, кой е неговият благодетел. молитвата му била чута. Една нощ той чул как някой подхвърлил в статята също такава кесия, както по-рано. Бързо се затичал подир своя благодетел и познал в лицето му Патарския епископ Николай. Бащата паднал в краката му, проливайки сълзи на благодарност и му казал, че ако не е бил св. Николай, той щял да погуби трите си дъщери. Славата на свети Николай се разнесла мълниеносно по цялата Ликийска област.

След като чичото на светителя се завърнал от Иерусалим, божия угодник бил призован да отиде в Ликийския град Мира. той не знаел защо Бог го изпраща там, но бил готов да изпълни Неговата света воля. Неотдавна бил починал Мирликийският епископ Йоан. Събралите се от другите градове епископи били затруднени в избирането на новият приемник. Те се молили горещо и Бог чул молитвата им. Показал им чрез видение, че новия влодика ще бъде Николай. Не поради нещо друго, а поради своето смирение той бил поставен на Мирликийската катедра. Само пред волята Божия св. Николай склонил и приел архиепископския жезъл.”Пример на кратост...чрез смирение – величие, чрез бедност – богатството стяжал еси” – възпява Божия угодник светата ни Църква. По време на Първия Вселенски събор /325 год./ свети Николай смело защитил православието от лъжеучението на Арий. Както отбелязва житиеписеца, само Мирликийската архиепископия не била засегната от арианството. дори само за тази си дейност, с право можем да го наречем “правило на вярата”. Той бил неустрашим застъпник на угнетените и онеправданите. Заради своята голяма любов към ближните, Бог го удостои с дара на чудотворство. Много са чудесата, извършени от Божия угодник. Много случаи са отбелязани на чудесно избавление от корабокрушение и други беди, само по молитвеното застъпничество на Божия избраник.

Свети Николай завършил тихо и блажено земния си живот в 341 г. слез смъртта тялото му останало нетленно и източвало струи на благодатни изцерения и чудеса. През 1087 година, когато град Мира бил завзет от турците, благочестиви люде пренесли светите му мощи в италианския град Бари, където се пазят и да днес.

Братя и сестри!

Животът на свети Николай е един прекрасен пример на подражание за всички вярващи – пример на вяра и благочестие, на кротост и смирение, на нестяжание и бедност, на обич и милосърдие. Нека прачие и ние според силите си, да се стремим да подражаваме на добродетелния му и свят живот. Ако обаче силите ни се слаби, нека не забравяме, че той е наш молитвен застъпник пред Бога и ако прибегнем към него за помощ, той ще ни подкрепи в добрите ни намерения да заживеем свят и богоугоден живот. Нек не забравяме, че св. Николай е човек като всички нас, но е горял от любов към Бога, Който го е осенил със Своята божествена благодат. Нека молим св. Николай да ни помага в беди и опасности и особено в нашите старания да му подражаваме и подобно нему да прославим Бога, спаред думите на Спасителя:”Тъй да светне пред човеците светлинатави, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесният ваш Отец.”/Мат.5:16/

Амин!

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В градовете всеки ден , а в селата поне веднъж в месеца бие камбаната за погребение. Благочестивите християни се кръстят и казват: Бог да прости! Макар смъртта да е най-обикновено явление, макар само който не се е родил няма да умре,все пак човек се бои от смъртта , смята е за нещо неестествено,чуждо и зло.

От смъртта никои не може да избяга.Тя еднакво коси и богати и бедни, силни и слаби,млади и стари. В днес прочетеното евангелие е описано едно погребално шествие.В малкия град Наин бил умрял млад момък.Св.ев. Лука с малко думи,обаче твърде ярко,описва кои бил мъртвецът .Починалият бил единствен син на майка си.Майките тъжат много за загубата на своя рожба,дори и когато и остават други деца. Но тук той бил неино единствено чедо, и скръбта на майката била безутешна.Той бил нейна единствена радост и светлина. Когато в една стая горят няколко свещи и една от тях угасне,наистина става малко по тъмно,но все пак се вижда.А когато гори само една свещ и тя бъде духната,в стаята настъпва пълен мрак. Такъв мрак имало в душата на тази майка,която загубила единственият си син.Евангелистът добавя,че тя била и вдовица. Всички знаем ,колко нерадостна е участта на вдовиците,които имат да отхранват деца. Така е било и тогава. Смъртта отнела едничката рожба на Наинската вдовица. В малкото градче , където всички се познавали помежду си,веста за смъртта извикала състраданието на всички граждани. И затова,както бележи евангелистът,много народ образувал шествието,което излизало от градската врата.

Но отсреща по пътя се задало друго шествие. Начело на това шествие вървял Иисус Христос,заобиколен от учениците си и следван от множество народ. Пред градските порти се срещнали двете шествия-шествието на живота и шествието на смъртта.Никога обаче на земята не са се срещали шествия така противоположни както при Наинските порти. Има ли нещо по-противоположно между живота и смъртта? Тук трябвало едното шествие да отстъпи и да даде път на другото.Когато срещаме погребално шествие,ние му отстъпваме,но не така постъпил Христос.Той ,Изворът на живота,не могъл да отстъпи на смъртта.Затова вървял направо и отишъл до самата носилка на която лежало бездиханното тяло на момъка.Той се допрял до носилката,за да покаже ,че за Него няма мъртви и до когото Той се докосне ,ще оживее.Наистина когато носачите спрели,Иисус казал:Момко,тебе думам, СТАНИ! Веднага след Христовите думи мъртвецът се изправил и започнал да говори.... И страх обзе всички,и славеха бога и казваха:велик пророк се издигна между нас,и Бог посети своя народ. Необикновеното произшествие уплашило наинските жители.Наистина страшно е за нас ,свикнали със силата на смъртта, да се намерим в присъствието на сила още по голяма от нейната.

Иисус Христос дошъл на земята да научи човеците на всичко необходимо за тяхното спасение.Всеки човек трябва да знае какво е ценното у човека?Ценното е безсмъртната човешка душа,предназначена да живее вечно и то блажен живот близу до Бога. За да убеди човеците в тяхното безсмъртие Иисус Христос не си послужил с дълги проповеди и със сложни расъждения а просто показал това на дело.Той възкресил сина на наинската вдовица само с една дума,за да покаже,че за Бога са живи и ония,които човеците смятат за умрели.

За християнина смъртта е преминаване в нов по-пълен и истински живот. Но това бива само в случай ,когато той живее така,както иска Бог. Вечен блажен живот е отреден за онези,които го заслужават,които са се отвърнали от греха и живеят за Бога. Но все пак смърт има,човек се бои от нея.Той се бои не затова,че туря край на земния му живот ,а защото не се чувства приготвен за нея или по-право не се чувства достоен за небесния вечен живот.

Затова ,братя и сестри, всеки път,когато чуем църковната камбана да известява за смъртта на някой наш вярващ,всеки път когато видим погребално шествие,нека си спомним че и за нас ще настъпи смъртен час.Дано в последния час се окажем достойни за вечен блажен живот, дано тоя час ни завари разкаяни пред Бога и примирени с човеците.нека и в църквата,когато слушаме думите:християнски ,безболестен,непосрамен,мирен завършек на живота и добър отговор на страшното Христово съдилище,от Господа да просим, да си припомним ,че тези думи подканват нас, живите да мислим за смъртта и да се подготвим достойно за нея.А М И Н

Днешният празник е посветен на събитие из живота на Пресвета Богородица, а именно: на нейното въвеждане в Иерусалимския храм.

На нас са скъпи всички събития от живота на Богоматер. Но за ранния период от живота й Св. Писание нищо не ни разказва. Затуй пък в Св. Предание са скътани доста сведения за този период. Преданието разказва, че когато Мария станала на една година, баща й, праведния Иоаким свикал свещениците, старейшините, родствениците и близките, свикал ги на домашно, семейно тържество и помолил свещениците да благословят детето.

Те произнесли следната молитва: „Боже на нашите отци, благослови това дете и му дай славно и вечно име във всички родове!“ Като че с едни уста и едно сърце всички присъствуващи отговорили: АМИН!, т.е. Така да бъде.

Когато изтекла и третата година, настъпил моментът, когато родителите трябвало да отведат Мария в Иерусалимския храм и да я оставят там. В храма тази тържествена, свещена процесия била посрещната от свещениците, начело с първосвещеник Захарий. Щом Мария стъпила на първото стъпало на мраморната стълба от 15 стъпала, свалили й домашните дрехи и я облекли в специални бели одежди, след което тя сама със свещ в ръка, изкачила останалите 14 стъпала.

Тук я поел първосвещеник Захарий и, по внушение от Дух Свети я въвел в Светая Светих, мястото на Ковчега на завета. Чудели се хората, дивили се и ангелите на това знаменито и необикновено събитие: влизането на Приснодева в Светая Светих. „Ангелите, като видяха влизането на Пречистата, удивиха се, как Дева влезе в Светая Светих“ - пее св. Църква. Животът при храма имал за Богоизбраната Отроковица неизгладимо възпитателно значение.

Откъсната от родителите и отделена от външния свят, тя всецяло, с всички сили на своята чиста душа се устремила към Бога и в Него намирала своята радост и своето щастие. Нейната душа била и останала като кристално, планинско езеро. Нито една греховна сквернота, нито един греховен помисъл не посмял да докосне и да смути неговата гладка и прозрачна повърхност. От началото на света не е имало, а и до неговия край не ще да има такъв чист и съвършен съсъд, който Единородният Божи син благоволи да избере за Своето пречудно въплощение.

Преди всичко пресвета Дева Мария бе плод на благочестивия, добродетелен живот и на сърдечните сълзи и молитви на своите родители – Иоаким и Анна: плод благословен от Бога. За нас тя е идеал, пред който ние можем само да благоговеем и да се прекланяме, и толкоз по-дълбоко да съзнаваме своето нравствено нищожество. Нейният светъл и чист образ, в който в дивна хармония са се съчетали всички възможни за човека съвършенства, е наш ярък, пътеводен светилник, който неугасимо ни свети сред окръжъващата ни греховна мъгла и ни сочи верният път на спасението.

Ето как св. Църква възпява днешния празник в тропара и в кондака му: „Днес е началото на Божието благоволение и проповядване за спасението на човеците: Дева тържествено се явява в Божия храм и на всички предвъзвестява Христа.

Нека ней и ние велегласно възкликнем: радвай се ти, която си изпълнение на Създателевия помисъл“. Пречистият Храм Спасов, драгоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на Божията слава, днес, придружена от благодатта на Божествения Дух, се въвежда в дома Господен; нея възпяват божествените Ангели: тя е небесно жилище“. Братя и сестри, призовавайки ни да празнуваме въвеждането на Приснодева в храма, св. Църква чрез своя богослужебен чин ни въвежда в благодатната глъбина на този празник, кани ни да се приобщим към неговата животворна сила и го съединява в нашето съзнание с идващия велик празник Рождество Христово.

Как радостно започна да тупти нашето сърце, когато ние тъкмо на днешното богослужение за пръв път чуваме призива: „Христос се ражда, славете! Христос иде от небесата, срещнете Го!Христос е на земята, издигайте се! Пейте на Господа цяла земя, и с веселие възпейте, люде, защото се прослави. С духовните си очи ние съзерцаваме влизането на Пречистата Дева по стъпалата на Иерусалимския храм.

Нека се молим да ни помага във възхождането ни при нашето духовно възрастване“ до пълна възраст на Христовото съвършенство /Еф.4:13/. Да молим нея - „Храма на Божеството“ да ни помага да станем и ние истински храмове на живеещия в нас Дух свети / I Кор. 6:19/. А М И Н.

Днешната света неделя е наречена Кръстопоклонна, понеже светата църква изнася и поднася на християните за благоговейно поклонение и целуване честния и животворящ Кръст Господен. Кръстът Христов е истинска школа за всеки християнин.

Преди всичко той непрестанно ни напомня и проповядва за най-голямото благодеяние, което Синът Божи извърши за нас: великото дело на изкуплението и спасението. На Кръста Христов са приковани нашите грехове, и повярвалият благоразумен разбойник пръв възвести на света явяването на Божието милосърдие и благодат. Дяволът е посрамен, адът – победен, дверите на рая – разтворени. Това извърши Синът Божи извърши го на Кръста!... Кръстът Христов е знамето на Сина Човечески /Мат. 24:30/, отличителен знак на Неговата Църква, знак на вярата в Господ Иисус и на принадлежност към нея.

Кръстът Христов събира в себе си цялата евангелска проповед: той е връхна точка на извършеното от Христа спасение. Христовият Кръст ни учи на безпределна обич. От любов към нас Спасителят доброволно прие Кръстното страдание. Целият Негов земен живот бе само любов към човека. Но на Кръста тази любов блесна с такава чудна божествена светлина, пред която потъмня самото Слънце.Невинен Го приковават на Кръст, а Той се моли на Своя Отец: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят“ /Лук. 23:34/.

Може ли да има нещо по-възвишено и по-съвършено от тази дивна молитва на Христа!...Спасителят сам говорил на Своите ученици: „Никой няма любов по-голяма от тази да положи душата си за своите приятели“. /Иоан 15:13/ и Сам пръв положи на Кръста Своята душа. И за Кого? Не само за своите приятели, а и за най-злите си врагове, за всички грешници. Ето – в подножието на светия Кръст Христов трябва да се учим на истинска любов към всички ближни. Колко мъдро постъпва светата Църква, като в средата на Великия пост ни показва светия Кръст Христов. - Тя иска да ни вдъхне търпение, обич и смирение, да ни ободри, да ни окуражи, та смело да продължим великопостния подвиг, който главно и преди всичко се състои: във въздържане от всяко зло.

Според учението на Православната църква, православните християни прекарват светата Четиридесятница не само в телесен пост, но и в духовен. Истинският благоприятен пост, е това: да се отчуждиш от зли деяния, да въздържаш езика си, да пропъждаш яростта и гнева, да угасиш плътските похоти, да правиш добро. - Следователно, наред с телесния пост, всеки от нас трябва да обърне сериозно внимание върху състоянието на своята душа: трябва да изследва нейните недъзи и да употреби всички усилия за това: да очисти своите мисли от всяка непристойност в своите чувства, от всяка сквернота, да изостави всички свои срамни пожелания, да победи своите низки страсти, да се откаже от злите си дела. С една дума: ние трябва да се въздържаме от всичко, което оскърбява Бога и нашите ближни и унижава нашето човешко достойнство, да се въздържаме от всяко зло. А лесно ли е да се извърши всичко туй? - Лесно ли е да преодолеем някоя вкоренила се в нас страст, да се откажем от грях, който ни е завладял? Лесно ли е, например за избухливия и злоречивия човек да обуздае своя език и да се приучи на хладнокръвие и миролюбие с човеците, за привикналия на лъжа да стане истинолюбив, за пияницата да се раздели със своите любими напитки и да бъде трезвен, за скъперника да се приучи към щедрост и милостиня, за ленивия да започне усърдно да се труди, за горделивия да се смири, за развратния да обикне целомъдрието.

Братя и сестри, всичко туй съвсем не е лесно, а е мъчно, трудно, много трудно. - Който се е упражнявал в духовен пост, който се е мъчил да изправи своето порочно сърце, който се е опитвал , да изостави своя лош навик или порок, той знае добре какви големи усилия и какво дълготърпение са нужни за това. А кога е по-удобно да водим борба с всичко лошо у нас, ако не през Великия пост. Кога е по-прилично да заявим, че ние не искаме да бъдем роби на страстите и послушни слуги на дявола ако не през времето, което е осветил със Своя пример Сам Господ Иисус Христос?

Сега ви е ясно, че Светата Църква е установила да изнася Животворящия Кръст Господен в днешната света неделя за тържествено поклонение с цел: Щото чрез примера на нашия Спасител, Който притърпя всевъзможни лишения, гонения, кръстни страдания и позорна кръстна смърт за нашето спасение, да ни ободри и подкрепи и при опасността да не паднем и да се откажем от великопостния духовен подвиг, а също и да ни утеши с надеждата, че Господ не ще остави нашите трудове без благи плодове.

ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС, Който претърпя разпятие, страдания и смърт, възкръстна в слава! Затова и Светата Църква пее: - На твоя Кръст се покланяме , Владико, и светото Твое възкресение славим!... Христе Спасителю, коленичейки пред Твоя животворящ Кръст и целувайки го, ние усърдно Те молим: Укрепи ни във великопостните подвизи, дай ни сили да водим успешна борба с греха и изкушенията на Лукавия и ни помогни благоплодно да завършим светия пост, та с чиста съвест и сърдечна радост да се удостоим да посрещнем пресветлия празник на Твоето славно възкресение!

НЕКА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО И БЛАГОДАТТА НА ВСЕСВЕТИЯ ХРИСТОНОСЕН КРЪСТ ДА БЪДЕ СЪС ВСИЧКИ ВАС. АМИН. НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ Нямам човек, който да ме пусне в къпалнята“ Възлюбени в Господа братя и сестри, Св. Евангелие ни разказва за един изоставен от всички болник, който напразно очаквал ЧОВЕК – да му помогне. Спасителят отишъл в Иерусалим за един юдейски празник и влязъл в прочутата къпалня Витезда, което значи „дом на милосърдие“. Но въпреки това нейно име, в къпалнята, изглежда , твърде рядко влизали мълосърдни човеци. Между голямото множество тежко болни, които лежали един до друг в общите пет притвора на къпалнята, Христос съзрял един нещастник, който цели 38 години очаквал там изцеление.

Разслабленият, парализираният евангелски болник, макар да лежал 38 години на едно място, все още не губил надежда, че най-после ще се яви някой, който да му помогне да влезе в къпалнята, когато ангел Господен раздвижи водата. Той навярно често се е взирал в лицата на посетителите да види някой състрадателен поглед и познато лице. Но уви!...Неговите роднини сигурно отдавна са го били забравили. Най-сетне и за него дощъл ден за спасение. Дошъл Спасителят, Който за това слязъл на земята, за да спаси и най-отчаяните. Искаш ли да оздравееш?, го запитал направо Иисус-- Да, Господине, но си нямам човек, отговорил болният.

Слепите имат водачи, хромите имат роднини, изсъхналите имат приятели, а пък аз нямам нийде никого в целия свят. СТАНИ, вземи одъра си и ходи, казал Христос. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. Спасителят не го питал дали вярва, за да го изцери. Самото обстоятелство, че той толкова години чакал помощ от небето и се надявал да бъде спасен, показвал, че той има вяра. С това чудо Христос показал Своето милосърдие, и изобличил немилосърдието и жестокостта не само на иерусалимските граждани , но и на всички човеци от всички времена, които гледат болестите и мъките на ближните си и не помръдват дори пръстта си да им помогнат.

Покрай другото Той искал да изобличи иудейските равини и праведници, които цял ден четели и тълкували в съседния Божи храм св. Писание, обаче не разбирали, че Господ иска от тях милост, а не жертва. За голямо съжаление, трябва да признаем, че ние не стоим много по-горе със своето състрадание към болните. И днес има много болници с хиляди болни, които страдат там. Ние смятаме, че щом един човек постъпи в болница, трябва да снемем от себе си всяка грижа за него, защото там има лекари и милосърдни сестри.

Навярно и иерусалимските жители са мислили, че щом някой отиде в къпалнята Витезда, за него ще се грижи ангел Господен и те няма защо да му помагат. Ние посещаваме най-близки свои роднини и забравяме, че всички човеци са наши братя. Но много по-тежка е участта на ония болни и стари, които лежат в къщи забравени от всички. Наш дълг е да проявим милост към такива страдащи наши братя и да им помогнем с каквото можем. Когато описвал Страшния съд Иисус Христос казал, че ще идат във вечни мъки ония, които не нахранват гладни и не посетят болни.

Нека помним още, че макар сега да сме здрави и имаме възможност да слушаме в храма Божието слово, и ние като всички човеци, някога ще се разболеем. Ако сме оказвали милост и състрадание към другите, и те ще бъдат молистиви към нас. Но най-напред трябва да помним, че всички страдания и болести са следствие на греховете ни. За всяко зло, което ни сполети, ние сме готови да търсим вината у другите. А пък, ако сме разумни човеци, трябва да дирим вината най-напред у себе си. В такъв случай, ако се смирим и разкаем, Бог ще ни даде сили да търпим безропотно всички страдания и нужди, които се случват през живота ни. А когато след болест Бог ни изцери, трябва да си спомняме винаги думите, които Спасителят отправил към разслабления в храма: ЕТО ТИ ОЗДРАВЯ, НЕДЕЙ ГРЕШИ ВЕЧЕ, за да не те сполети нещо по-лошо.

А М И Н.

„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света /Мат.28:20/ Това са последните думи, казани на учениците от Възнасящия се Господ. В навечерието на Своите страдания Господ Иисус Христос обещал на учениците си, а в тяхно лице и на всички християни:“Няма да ви оставя сираци!“ /Йоан 14:18/

А ето и при възнесението Си обещава: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Да, Господ Иисус Христос не ни е оставил сираци, Той винаги е с нас! Той е с нас преди всичко чрез и в Своето Божествено слово: това слово, което близо 2000 г. се проповядва по цял свят и се чете в св. Църкви Божии през време на богослужението.

Това слово, което преражда, облагородява, възвисява и спасява човека, това слово което прави човека да бъде човек. Той е с нас в пречистите и животворящи тайни на Своето Тяло и Своята Кръв. Причястявайки се с тези Тайни, ние не само духом осезаваме Господа, но се и съединяваме с Него – нашия сладчайши Спасител. Той е с нас чрез Св. Дух, когото е изпратил да пребъдва в недрата на св. Църква и да обитава в сърцата на вярващите люде и да им бъде Цар Небесен, Утешител, Подател на живота. Той е с нас чрез Своята преблагословена майка, Приснодева Мария, която е направил за вярващото човечество негова небесна Майка.

Подобно на своя Небесн /Божествен/ Син, и Божията Майка преди кончината си обещала на людете никога да не оставя без подкрепа вярващите в нейния Син. Както разказва древното свето Предание, когато Божията Майка се готвела да напусне света, утешавала окръжаващите я с уверението, че ще бъде с тях и с всички вярващи до края на света. Като залог за нейното невидимо присъствие на Земята , тя е подарила на човешкия род премного св. Чудотворни свои икони. Чрез тях предава на всички, които с вяра, благоговение и любов коленичат и се молят пред тях, своята майчинска милост: утешава, ободрява, изцерява и помага да носи жизнения си кръст всеки, който търси за своя земен път небесна помощ.

Той е с нас чрез Своите светии, които е прославил и надарил с благодат наши невидими, духовни помощници и благодетели. На тези светии се е явявал, беседвал е с тях, утешавал ги е, укрепвал ги е, благославял ги е и е приемал техния дух. Той е с нас чрез Своите чудотворни икони и лековити аязма, носители на благодатни и целебни сили, които помагат при страдания, болести, скърби и нужди.

Той е с нас при нашите общи, задружни молитви. Нали Сам е казал: „Дето са двама или трима събрани в Мое име , там съм и Аз посред тях“ /Мат. 18:20/. Той е с нас при нашите чисти радости, както е присъствувал на сватбата в Кана Галилейска /Йоан 2:1-10/. Той е нас при нашите скърби, както е участвувал в скръбта на наинската вдовица, на Иаировия дом, на Марта и Мария, сестрите на Лазаря. Той винаги е бил с нас, близо до нас и ни зове „Дойдете при Мене...И аз ще ви успокоя...ще намерите покой на душите си“ /Мат. 11:28-29/. Братя и сестри, не унивайте, не падайте духом! Ние не сме сираци! Не сме оставени сами на себе си! Господ Иисус Христос чрез много средства и по много начини е с нас!

Той ще бъде и с онези, които идват след нас! Ще бъде с всички вярващи поколения до скончания мира! Нека в този час, възпоменавайки Възнесението Господне, да отправим към Възнеслия се господ тази молитва: Господи Иисусе Христе, благодарим Ти от цялата си душа за Твоята велика и пребогата милост към нас, грешните, че не си ни оставил сами и вярно и точно изпълняваш даденото Свое обещание: „Ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света!“ А М И Н“

Възлюбени в Господа, братя и сестри!

Днес светата църква празнува в чест на един от най-милите и любими на всяко православно сърце светии – свети великомъченик Георги Победоносец, който заедно със свети Николай Мирликийски Чудотворец и свети великомъченик Димитрий Мироточивый – са най-тачените у нас. И тези имена най-често се срещат сред нашия народ.

Св. великомъченик Георги Победоносец е роден и живял в Кападокия, малоазийска област, през втората половина на ІІІ век и началото на ІV век във времето на римския император Диоклетиан, жесток гонител на християните и християнството.

Георги бил син на благочестиви и знатни благородни и заможни родители-християни, кръстени и възпитани в истините на християнската вяра. Баща му пострадал мъченически за Христа, майка му се поселила в Палестина, дето била родена и имала голямо имение. Младежът Георги – ревностен християнин, образован, умен, красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали неговите превъзходни способности и той едва двадесет годишен получил високия чин военен трибун – началник на легиона. За проявена от него доблест и храброст император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и даже го назначил за член на държавния съвет. Той не знаел, че Георги е християнин...

По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните – да бъдат изгаряни книгите им, разрушавани храмовете им, а самите те да бъдат давани на мъчения. Георги не могъл да бъде равнодушен при император-гонител на Христа, който е преследвал изповедниците Христови с лютата омраза, и открито се обявил, че и християнин и пострада мъченически.

Разгневен, императорът заповядал да подложат Георги на най-тежките мъчения. Най-напред бил затворен в тъмница и обкован, а на гърдите му сложили тежък камък; после го привързали към голямо колело, под което били поставени дъски с набити по тях острия, и въртели колелото; след това го закопали до шия в негасена вар; подир туй му дали да обуе нагорещени да червено медни чизми и го гонили да тича ... Ала Георги останал невредим. Божията благодат му помогнала геройски да понесе всички мъчения. Тогава Диоклитиан заповядал да обезглавят Георги. Това станало на 6 май 303 г. след Рождество Христово в град Никомидия. Заради многото и разновидни мъчения, на които бил подложен Георги и който той мъжествено изтърпял, св. Църква го причислила съм лика на великомъчениците, а за славната му победа над езичеството и мъчителите е назован – Победоносец. На гроба на св. Георги ставали много чудеса. На онези, които са се обръщали към него със сърдечна молитва за помощ, той се е откликвал, особено на пленени, бедни и болни.

Братя и сестри, ние сме честити, че св. Църква не ни оставя без ръководство. Тя често ни сочи примери на вяра и благочестие, та окуражавани и вдъхновени да вървим все по пътя на доброто и съвършенството. Сред бурното житейското море църквата Божия издига неугасими духовни фарове, като свети великомъченика Георги Победоносеца, за да ни насочи към тихото спасително пристанище.

Тя ни посочва светаго Георгия и ни казва: “ Подражавайте му. Победете и вие злото у себе си и борете се със злото в света като него. Станете победоносци. Бъдете “светлина” в света – тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния Отец – бъдете “сол”, която предпазва от нравсвена развала, от нравсвено загниване”. Нека се вслушаме в този апел на Светата ни Църква и да вървим смело и неотклонно по пътя, по който е вървял днес чествувания светия. А сега да се помалим с едно сърце и едни уста на светаго Георгия с името на Неговия тропар: “ Като освободител на пленените и защитник на бедните, лекар на болните, Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа бога да се спасят душите ни. Амин”.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Човек е дихание Божие. Надарен е с частица от божествения разум. Има език. С магията на словото предава най-тънките нюанси на мисълта и чувствата си.Въплатява своя вътрешен мир в картини от багри и чудни форми.Чрез изкуството и литературата учавствува в скъбта и изживява възторзите на поколенията , живели на този Божи свят преди много хиляди години. Чрез тях той съхранява богатствата от мисли и чувства ,желания и постижения на своя дух за времена и поколения,които ще се излюпят в пазвата на неизвестното,далечно бъдеще.

Но най-велик дар Божи за човека е нравствената му свобода.

Човек е свободно същество. Самовластието е единствена и изключителна негова превилегия. Фактът на човешката свобода сам по себе си е изумителен.Човешката свобода превишава всеки разум. Тя не попада под мярката на никоя мъдрост.

Но ето че за голяма скръб на небе и земя човек не цени достатъчно този дивен Божи дар.Той лесно го жертвува и от свободно нравствено същество се превръща в окаян роб.

Първият враг на свободата това е дяволското дихание, наречено омраза и ненавист.Човек,пропит от омраза,служи на дявола.

Втори враг на свободата това са телесните похоти и страсти: чревоугодие,пиянство,сластолюбие.

Третият враг на свободата това са материалните блага. Спасителят казва:”Дето е съкровището ви,там ще бъде и сърцето ви”(Мат.6:21).

Съкровището изчезнало,сърцето се разбило,живота станал невъжможен. И така,омраза и злоба,телесни жилания и страсти,материални блага и земни съкровища отнемат свободата и правят човека роб. А тай е предназначен от Бога да бъде владетел на света.Но роб не може да господарствува.Предварително той трябва да намери и извоюва своята изгубена свобода.

Да строшим позорните вериги на робството,да добием дарува ната ни от Бота свобода,да станем самовластни чеда на небесния Отец-това иска от нас Христос,към него ни води светата Му Църква. Ние сме нещастни роби на омраза, роби на страстите,роби на света и неговите блага!

Светата Църква вижда това наше окаяно положение,тя ни протяга ръце.Сочи ни дадените от Христа и изпитани от вековете средства в борбата с похитителите на нашата свобода. Тези средства са набелязани в днешното евангелие.

Първа стъпка към висините на свободата,казва Господ,е да простим.Всеопрощението е мечът,който разсича робските връзки на омразата и злобата.Прошката е себеочищение.Опрощението е абсолютно необходимо,за да добием нравствената си свобода.Дето има омраза и злоба,там няма свобода.Дето има прошка ,там е Бог.Там е свободата.

Против робството на стомаха и телесните страсти св. Църква сочи и с успех практикува поста.Постът е дисциплина, власт и себеконтрол.Без пост няма и неможе да има нравствена свобода-красотата и висшия чар на човешкия дух.Постът осво -бождава от робството на тялото и неговите страсти.Той възвръща изгубената свобода.Дава простор на духа.

Безкористието е следващата решителна крачка към свобо -дата,за да се борим срещу Мамонът т.е. Богатството което е наш поробител.Има прелъстителен външен блясък и лесно превлича сърцата.Обещава големи,но всякога суетни надежди, Измамите, разочарованията,сълзите и страданията,които е причинил и причинява той,са по-дълбоки от безбрежното море.

Страшни са враговете на нашата свобода.Да ги победим не е лесна работа.Налага ни се постоянна и жестока борба.За тази борба се иска подготовка и тренировка, духовни усилия и постоянство. Нравствената ни свобода първом е била дар от Бога,сега тя се добива като венец от победата,която сме нанесли на дявола,себе си и света.Без усилия няма победа!

Пред дверите на великия пост сме.Време свято.Време благоприятно за побвизи и духовна борба.В това бранно време светата Църква обявява пълна мобилизация. Тя зове под светото знаме всичките си чада.Тя ни предлага с щедра десница пълнотата на свои благородни средства.С всички сили се стреми да ни подкрепи и обнадежди.

Възлюбени братя и сестри, нека в днешния ден на всеопрощение да простим прегрешенията на нашите роднини ,близки и познати и да просим милост Бог да прости нашите прегрешения.

Нека в предсоящите дни на великия пост да отправим стъпките на своя живот по спасителния друм на покаянието.Да се потрудим за близкия ден на царството Божие. АМИН

Нашите храмове и жилища се украсяват с изображения на Спасителя, Божията Майка,честният Кръст и угодниците Божии,както за въжбуждане дух на благочестие и по-удобно издигане мислите ни към Бога и Неговите светии,така и за наше назидание,понеже св.

Икони са паметници на християнската история и живот: те ни представят образа от най-свещените истини на нашата вяра,и покланяйки се на тях,ние въздаваме чест на изобразените на тях. а/Св. Икони получили своето начало от самия Бог.

Във ветхия завет ковчегът на завета бил видим образ на присъствие на невидимия Бог-образ,който напомня на евреите Невидимия и издигал мисълта им до първообраза,т.е. до Бога.

Бог също заповядал да се направи и издигне медната змия в пустинята за изцеряване ухапаните от змии/Числ.21/,а тази змия била предобраз на нашия Спасител, издигнат на кръст/Иоан.3,4-15/. И Соломон ,като построил на Бога храм,го украсил с изображения на херувими,и Господ не само не го осъдил за това ,но още изразил особено благоволение към строителя на храма и към самия храм:

Аз чух твоята молитва и твоята молба,казал Господ,Аз осветих този храм,който ти съгради,за да пребъдва там името ми до века,и очите Ми и Сърцето Ми ще бъдат там през всички дни/3 Цар.9:3/. б/

В днес прочетенето свето Евангелие Иисус разказа притчата за талантите. Господарят заминава. Слугите остават сами. Показното доверие на добрия Господар, дадената независимост, предоставена пълна свобода за творческа инициатива би трьбвало да озарят душите на “новите господари” с безбрежна радост.

И, наистина, тия, които са получили по пет и два таланта, окриляни от възторг, впрягат всички свои сили в работа. В техните ръце скоро дадените им таланти се разрастват и умножават. В неуморен труд те откриват бисерите на радостта. Щасливи и доволни, от изобилието на своя труд те могат да възвърнат на Господаря си поверените им таланти удвоени. Като уравняват сметките с Господаря си, те влизат в неговия чертог, като близки и скъпи приятели.

Но третият слуга, който е получи един талант, е лукав и ленив. Доверието, с което е облечен от Господаря си, като му е поверена чадт от богатството, става за него извор на мъка. Даденото богатство не му донася никаква полза. Той прекарва времето си в безделие, а богатството гние в земята. Преминал живот непотребен никому, той заслужено си спечелва проклятие и вечно осъждане.

Тази евангелска притча ни учи – Господарят е Бог. Ние сме слуги. Талантите са Божиите дарове.

Бог ни е извикал из праха и ничтожеството. Дарил ни е с най-голямото благо – живота. Създадени по образа и подобие Божие носим в гърдите си безсмъртна искра от Божия Дух.

Дарбите, талантите, с които щедрата Божия десница ни е надарила, са многобройни и разнообразни.

Пред Бога еднакво достойнство имат всички дарби. И простият работник, който копае и с потта си напоява земята, и ученият професор, който денонощно бди над някоя съкровена тайна, са достойни и ценни работници пред Бога.

И получилият пет таланта, и този, който има два, се удостояват с еднакво достоинство.

Бог цени човека не според големината на неговите дарби, а според работата.

Дарбите са от Бога, личното достойнство за тях нямаме.

Достойнството на човека е в употреблението на дадените му таланти. Важно е, не колко и какви дарби имаме, но тези таланти, коите имаме – пет, два или един, как ги исползваме, как ги употребяваме.

Бог е създал човека за деен живот и творчество. Поставил е труда като необходима нравствена основа за изграждане, поддържане и усъвършенстване на живота.

Но човешката природа страда от един опасен недъг-склонност към леност. Леността се противи на основния закон – труда. Леността като грях и беззаконие носи големи поражения и злини.

Първо. Тя е разбойник, който владее не горите, а човешката душа. Граби и обира ценностите на живота. Отнема красотата му и го обезобразява.

И душа, където се е настанило безделие, бързо губи скъпите си имущества и се превръща в запустял, необитаем дом. На такъв именно дом прилича душата на всеки безделен, празен живот.

Второ. Леноста като ограбва скъпите съкровеща на душата, отваря широко дверите на сърцето за греха. Леността е блато на опасни пороци и смъртни грехове.

Трето. Леността е врата на сиромашията. Глад и жаждата ходят по нейните стъпки. Немотия отсяда на постоянната квартира в дома на безделието. Против безделието вика и земя, и небе. Труд и молитва! Ето какво се иска от нас, Божиите създания. Труд! Да работим и умножаваме дадените ни таланти – духовни и физически. Молитва! Да просим Божието благословение върху трудовете ни. Обърнете внимание, и вижте! Тия слуги работиха с капитала на своя господар не за себе си , а за господаря си. В негово име те се трудеха. З негова слава и радост талантите си умножаваха. Така като работиха, те се удостоиха с нещо по-ценно от спечелените таланти - станаха равни участници във великата радост на своя мъдър господар.

Нек помним и не забравяме, че от всекиго се иска да разработи дадения му талант и да го употреби за добро и полза. Всеки наш талант трябва да стане строителен елемент в Царство Божие на земята.

Може би имаме само един талант. Нека не го заравяме! Може би имаме много таланти. Нека не злоупотребяваме с тях!

Ето защо, мили братя и сестри, нека с чиста съвест, за прослава на светото име Божие употребим кой с каквито таланти Бог го е надарил. нека не гледаме кой, какво и колко има. Това не е важно нито за нас, нито за Бога. Само безделници в това търсят оправдание за своя мързел. Ние нека помним, че от нас се иска само едно – да бъдем честни и добри Божии работници. И ако Бог ни е надарил с пет таланта, с два или един, нека не ги заравяме в земята. А според силите си да се потрудим и ги умножим, та когато настоне денят Господен и дойде Господарят на живота, да чуем слудкият му глас: “Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си”./Мат. 25:21/

Амин.

Възлюбени в Господа братя и сестри!

Всики от нас знае, че Бог иска от всички ни да бъдем милосърдни към своите ближни така, както Бог е милосърден към нас. Но кои са нашите ближни? Само домашните и родителите ни ли? само сънародниците ли? Иисус Христос ни е дал ясен е недвусмислен отговор с притчата за милостивия самарянин, която чухме в двес прочетеното Свето Евангелие.

Някой си човек отивал от Иерусалим за Йерихон. по пътя го нападнали разбойници – обрали го, съблекли му дрехите, изтерзавали го, били го и го оставили полумъртъв, окървавен, с много рани да лежи на пътя. Дълго лежал той там. Хладният ветрец го посъжеви и той се размърдал. Повдъгнал се и искал да вика, но нямал сили. Отвори си очите, но що да види!- Сам на пътя. Чули се стъпки, някой иде. Това бил иудейски равин. “Бог ми го праща на помощ!” – помислил си нещасникът. Равинът се приближил към полумъртвия, но без да му окаже помощ, си отминал. Малко след това се случило да мине друг човекът – левитът, служител при храма. Той забелязал, че нещо лежи на пътя, и навярно си е казал:”Що ми трябва беля на главата, какво ще го правя, ако го взема със себе си? Кой го знае, какъв е! Я да си вървя по работата”, и си отминал без да му помогне. След тях по същия път минал един самарянин. той бил с милостиво сърце. Щом видял ранения човек, веднага се спрял при него, измил раните му, полял ги с елей и вино, превързал ги, качил го на добичето си и го завел до най-близката странноприемница. Тук той направил всичко, каквото могъл, за да облекчи болките му. Сутринта, както щял да заминава, повикал притежателя на странноприемницата, дал му два сребърника и му казал:”Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.”

“Прочее, как мислиш ти, кой от тия тримата ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?” – запитал накрая Христос - оня, който му стори милост, отговорил горделивия законник. “Иди и ти прави също така!” – казал Спасителят.

Кой е моят ближен? Още с първата дума от притчата Христос искал да покаже на законника кой е негов ближен – един човек, Христос не казва дали тоя човек е стар или млад, иудеин или езичник, благочестив или грешник. Той бил човек, всеки човек следователно, бил ближен на законника, всеки човек с плът и кръв, е наш ближен.

В притчата Христос искал да изтъкне не толкова онова, което сторил самарянинът, а неговото чуство за милост, което проявил към пострадалия. Милостивият човек не може да търпи да има наоколо му злочести и измъчени негови братя, неговото благородно чуство ще го подтикне към милостиви дела. Милосърдният човек е готов да даде всичко, каквото има на пострадалите свои братя. А пък оня, когото наричаме немилостив, е един егоист, който гледа да има само за него, та макар и всички други да погинат. Обаче такъв егоизъм често бива наказан.

Братя и сестри, нека всички послушаме заповедта и съвета на Иисуса Христа. Да бъдем милостиви не само към просяците пред църквите, които не винаги са най-нуждаещи. Нека да отидем и ние заедно с милостивея самарянин при нашите болни, немощни, изтерзани и изранени от съдбата братя, да отидем при нещастници, при нуждаещете се и им протегнем ръка за помощ. Които и да са те, каквито и да са, те са непременно наши ближни. Нашата милост, нашето състрадание, нашата помощ е необходима на тях. Нека не закъснеем със своето “Масло и вино”, защото раните им може да са смъртоносни. Нека изпълним своя дълг и да ги промием и превържем с утешителни думи, с братско съчувствие, да услужим с любов. Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Нека ммилосърдието ни бъде присъщо, както то е било присъщо на Нашия Спасител! Амин!

7 -ма Неделя след Неделя подир Въздвижение

Лук. 8: 41- 56 Не бой се , само вярвай!

Възлюбени в Господа братя и сестри ,

Когато Иисус Христос отишъл в Гадаринската страна и изцерил там обхванатия от бесове,жителите на оная страна не Го приели и Го помолили да си отиде от тях.Христос не се натрапва на човеците.Тои хлопа на сърцата на всекиго от нас и чака дали ще му отворим.Ако го приемем,Тои се вселява в нас и ни дава всичко ,от което имаме нужда . Ако ли пък го изпъдим ,както сторили гадаринците,ние пак ще останем във властта на бесовете,привързани само с земното и безпомощно ще се люшкаме по вълните на житейското море.Ако гадаринците го бяха приели ,техните болни щяха да бъдат излекувани и нещастниците щяха да намерят утеха за скръбта си Ала те не го приели:Иисус и учениците си се качил в кораба и отплувал пак обратно на отсрещния бряг на езерото.Когата се върнал там ,''народът го посрещна защтото всички го очакваха.''.Тези човеци на другия бряг на езерото били готови да приемат Христа ,да отворят сарцето си за него.И в тяхната среда христос извършил чудеса ,за две от които евангелистът разправя по-подробно.

Още щом излязъл на брега ,началникът на градската синагога Иаир паднал пред нозете на Хритос и го молил да отиде час по-скоро у дома му ,защтото едничката му дъ6теря лежала тежко болна ,на умиране.

Не 6те да е било лесно на Иаира да отиде и пред целия народ на колене да моли Иисуса да изпълни молбата му.Тои бил началник:вси4ки на него се кланяли,от него дирили помо6т и съвети.Бил привикнал да заповяда,а не да проси. ...Тежкото не6тастие оба4е го смирило.След като опитал вси4ки другисредства ,тои ре6ил да отиде при 4удотвореца и да дири от него последна помо6т.Тои добре знаел 4е с това 6те се изложи пред своите колеги,на4алнизи на синагоги и фарисеи,които не признавали христа и го преследвалиНо любовта към едни4кото му 4едо излязла по-силна от вси4ки други съображения,засилила вярата му и тои паднал пред нозете на христа.

Спосителят ,винаги готов да се отзове на на всяка нужда,веднага потеглилза дома му.Зелия народ тръгнал заедно с тях,за да види какво 6те стане.Когато Иисус христос и у4ениците му са били спрели на едно място ,дето тои излекувалкръвото4иватажена ,тълпата се размърдала,за да даде път на един 4овек ,които бързал по-скоро да иде при Христа.Когато наи-послетои успял да иде до него ,обърнал се към на4алника на синагогата и му рекъл:дъ6теря ти умря ,не прави труд на у4ителя .

Иаир бил сломен.Последната надежда изгаснала в сърцето му .Оба4е Иисус го подкрепил с думите :не бои се ,само вярваи и спасена 6те бъде.Иаир само преди една минута видял с о4ите си каква е силата на вярата.Болната от 12 години жена ,дори без да изре4е олба към Христа,полу4ила изцерение.Тои пък на колене го молил да се смили над дъ6теря му и Спасителят обе6тал,4е 6те я спаси .Иаир пвярвал.Тои бил убеден 4е 6том христос каже не6то тои има сила да го изпълни.Придружени от народа ,Иисус и не6тасния ба6те продължили пътя си.О6те на пътя те 4ули пла4 и ридание в къ6ти .Маиката,родителите и съседите на умрялото моми4е неуте6имо пла4ели и нареждали.Когато ИИсус влязъл в дома,Тои казал:не пла4ете,тя не е умряла ,а спи.Някои му се присмели на тия думи,за6тото с о4ите си били видели,4е тя издъхнала и била студен труп.Спасителят накарал да излязат вси4ки от стаята ,дето лежало моми4ето ,освен родителите и и трима апостоли Петър Иоан и Иаков .Тогава хванал за ръката умрялото дете и извикал :Моми4е стани!Моми4ето веднага възкръснало и станало от леглото .Спосителят заръ4ал да и дадат да яде и да не казват никому за станалото .Потакъв на4ин Иисус Христос възнаградил вярата на Иаира.Братя и сестри ,вярата е голяма сила.Иисус христос казалведнъж на у4ениците си :истина ви казвам ако иамте вяра,колкото синапово зърно ,6те ре4ета на тази планина :помести се оттук там и тя 6те се премести и ни6то няма да бъде за вас невъзможно.Вярата на Иаира не из4езнала когато тои полу4ил вест 4е дъ6теря му е умряла .Тая вяра била при4ината ,която довела Христа при умрялото дете,иТои го възкресил .

Братя и сестри ,ние се нари4аме християни,За да носим достоино това име ,трябва да вярваме само в Христа Бога и в Неговата сила.Да вярваме във вси4ко ова което Тои казал и извър6ил ,да вярваме 4е тои от любов към нас гре6низите слязъл на земята и претърпял кръстна смърт ,за да ни изкупи от греха и силата на смъртта.Оба4е тази на6а вяра не бива да бъде само на6е вътре6но убеждение ,а трябва да се изразява в дела ,да ли4и в зелия ни живот.Ние само с това 6те докажем пред бога и пред 4овеците ,4е вярваме в Христа и в Неговото Евангелие,ако вси4ко ,което вър6им ,бъде плод на тази на6а вяра .А главният плод на тази на6а вяра е любовта.Които казва''любя Бога'',а мрази брата си ,лъжец е ; за6тото ,които не люби брата си ,когото е видял,когото е видял,как може да люби бога,Когото не е видял ?Иние имаме от Него тая заповед:които люби Бога люби и брата си.И тъй на6ата вяра трябва да бъде Вера Любовию посне6ествуема,сире4 -вярата която действува ,която се проявява 4рез любов .Амин.

ЕДИН Е ГОСПОД,ЕДНА Е ВЯРАТА,

ЕДНО Е КРЪЩЕНИЕТО (ЕФ.4:5)

Проказата на сектанството и вероотстъпничеството разяжда снагата на Майката Бълг. Прав. Църква. Хора, чужди на нашия дух и традиции, бродят из страната ни и проповядват своите бесовски учения. Свидетели сме как „евангелизатори” грабят с нечистите си ръце паството на Св. Православна Църква. Със сатанинско усърдие те организират сборищата си по градове и села,разпиляват онова което не са събирали,и жънат онова, което не са сели.

Не се нуждаят от тълкуване думите на св. Ап. Павел по отношение на сектантите:САМ САТАНАТА СЕ ПРЕОБРАЗЯВА В АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА...(ІІ КОР. 11:14) и ИМА НЯКОИ, КОИТО ВИ СМУЩАВАТ И ИСКАТ ДА ИЗОПАЧАТ БЛАГОВЕСТИЕТО ХРИСТОВО. Св. Ап. Петър допълва: И МУЖДУ ВАС ЩЕ ИМА ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ,КОИТО ЩЕ ВМЪКНАТ ПАГУБНИ ЕРЕСИ...(ІІ Петр. 2:1)

Може би трябва да припомним на самозабравилите се западни протестански мисионери,че България е християнска държава повече от 1320 години т. е. От времето когато техните предци са живели още на орди и са били титулувани от културния православен свят „варвари”. Парадоксално е , че потомците на същите тези варвари идват днес на тълпи в родината ни , за да ни учат как да вярваме.

И най- беглият поглед към националната ни история ни уверява в огромния положителен принос на Св. Прав. Църква в нея. Само предубеденият и духовно слепият ще отхвърли ролята на Бълг. Прав. Църква за оформянето , съхраняването и напредъка на бълг.народ от св. Цар Борис Покръстител до наши дни.

Силна българска църква е означавало и силна българска държава. И обратно: религиозното разделение сред народа ни след появата на богомилството и други сродни нему ереси закономерно води страната ни до национална нестабилност и до падането й под османско владичество.

Прочие къде бяха сектантите, които днес толкова „милеят” за България, през онази мрачна епоха от националната ни история?! В сектантските молилни или в православните църкви бе съхранен българският дух и народност, бяха създадени килийни училища и родолюбиви освободителни комитети?! Сектанти или православни бяха Св.Св. Кирил и Методий, св. Патриарх Евтимий Търновски, преп. Паисий Хилендарски,св. Софроний Врачански, Неофит Рилски,йеродякон Игнатий—Васил Левски?! Случаен ли е фактът че при масовите покръствания в Родопите през ХVІ век османският поробител променяше именно вярата на българското население? Османо-турците още тогава съзнаваха ясно нещо, което мнозина все още не могат да проумеят: че православие и българщина са тъждествени и че откъснатият от праотеческата си вяра българин лесно губи и народностното си съзнание. Българомохамеданите които и сега населяват най-южните райони на нашата родина , са най-яркото доказателство за това. В този смисъл целта на сектантските проповедници не е по различна от тази на османските поробители. Отстъпилият от своята православна вяра българин се превръща в дърво без корен, сесна плячка на чужда и недоброжелателна нам пропаганда.

Няма да ви занимаваме с богословската несъстоятелност и абсурдността на сектантските лъжеучения. Те са толкова многобройни и така противоречиви че в края на краищата се опровергават едно друго. Когато се обърне колата ,казва една народна поговорка, пътищата са много. Или казано с други думи –отхвърли ли с истинското евангелско благовестие, завещано ни от св. Апостоли и техните приемници, светите богоносни отци на Църквата от вселенските събори за човешките лъжемъдрувания няма граница. Типичен пример за протестантските нелепости е твърдението на мормоните, че Христос е бил в Америка, на „Бялото братство”;ченякога мъжете с раждали, на „Свидетелите на Йехова” чеСпасителят

е умрял от инфаркт; на адвентистите реформатори,че спасените ще бъдат само 144 хиляди души , и пр. ,и пр...

Понастоящем в България върлуват над 30 секти. Повечето от тях имат за своя родина Задокеанието и Скандинавието или Далечния изток, но не липстват и чисто български ереси.

Очевидното многообразие на секти и ереси в страната ни не им пречи да имат и множество общи черти, първата от които е огромната им омраза към Св. Православна църква и всичко свързано с нея. Със сатанинско усърдие те не жалят сили и средства(не свои,разбира се),за да направят своите жертви-последователи „дважпо-достойни за геената огнена” (Мат.23:15). Друга тяхна обща характеристика е религиозният им фанатизъм и крайностите,до които достигат. Тук ще споменем забраната да се прелива кръв, дори ако от това зависи човешки живот(„свидетели на Йехова), отхвърлянето на медицинска помощ(някои видове петдесятници), продължителното психическо напрежение, на което подлагат жертвите си , и др. Някои секти забраняват на своите последователи да встъпват в брак, плашейки ги с близкото Второ пришествие , а други въобще отхърлят семейството, считайки го като богохулствена институция, и се отдават на разврат и оргий.

Ще допуснем ли нечестивите еретици да сквернят олтарите на Майката Православна църква, да се гаврят с националната ни памет и история, да потъпкват всичко свято за българската душа? Това зависи само от нас и е своеобразен критерий доколко сме заслужели великата Божия милост да бъдем потомци на народ,създаден,откърмен и съхранен в единствената идеща от Самаго Бога Свята, Апостолска и Вселенска православна истина.

А М И Н и Б О Г У с л а в а!!!

Лук. 8: 41- 56 Не бой се , само вярвай!

Възлюбени в Господа братя и сестри ,

Когато Иисус Христос отишъл в Гадаринската страна и изцерил там обхванатия от бесове,жителите на оная страна не Го приели и Го помолили да си отиде от тях.Христос не се натрапва на човеците.Тои хлопа на сърцата на всекиго от нас и чака дали ще му отворим.Ако го приемем,Тои се вселява в нас и ни дава всичко ,от което имаме нужда . Ако ли пък го изпъдим ,както сторили гадаринците,ние пак ще останем във властта на бесовете,привързани само с земното и безпомощно ще се люшкаме по вълните на житейското море.Ако гадаринците го бяха приели ,техните болни щяха да бъдат излекувани и нещастниците щяха да намерят утеха за скръбта си Ала те не го приели:Иисус и учениците си се качил в кораба и отплувал пак обратно на отсрещния бряг на езерото.Когата се върнал там ,''народът го посрещна защтото всички го очакваха.''.Тези човеци на другия бряг на езерото били готови да приемат Христа ,да отворят сарцето си за него.И в тяхната среда христос извършил чудеса ,за две от които евангелистът разправя по-подробно.

Още щом излязъл на брега ,началникът на градската синагога Иаир паднал пред нозете на Хритос и го молил да отиде час по-скоро у дома му ,защтото едничката му дъ6теря лежала тежко болна ,на умиране.

Не 6те да е било лесно на Иаира да отиде и пред целия народ на колене да моли Иисуса да изпълни молбата му.Тои бил началник:вси4ки на него се кланяли,от него дирили помо6т и съвети.Бил привикнал да заповяда,а не да проси. ...Тежкото не6тастие оба4е го смирило.След като опитал вси4ки другисредства ,тои ре6ил да отиде при 4удотвореца и да дири от него последна помо6т.Тои добре знаел 4е с това 6те се изложи пред своите колеги,на4алнизи на синагоги и фарисеи,които не признавали христа и го преследвалиНо любовта към едни4кото му 4едо излязла по-силна от вси4ки други съображения,засилила вярата му и тои паднал пред нозете на христа.

Спосителят ,винаги готов да се отзове на на всяка нужда,веднага потеглилза дома му.Зелия народ тръгнал заедно с тях,за да види какво 6те стане.Когато Иисус христос и у4ениците му са били спрели на едно място ,дето тои излекувалкръвото4иватажена ,тълпата се размърдала,за да даде път на един 4овек ,които бързал по-скоро да иде при Христа.Когато наи-послетои успял да иде до него ,обърнал се към на4алника на синагогата и му рекъл:дъ6теря ти умря ,не прави труд на у4ителя .

Иаир бил сломен.Последната надежда изгаснала в сърцето му .Оба4е Иисус го подкрепил с думите :не бои се ,само вярваи и спасена 6те бъде.Иаир само преди една минута видял с о4ите си каква е силата на вярата.Болната от 12 години жена ,дори без да изре4е олба към Христа,полу4ила изцерение.Тои пък на колене го молил да се смили над дъ6теря му и Спасителят обе6тал,4е 6те я спаси .Иаир пвярвал.Тои бил убеден 4е 6том христос каже не6то тои има сила да го изпълни.Придружени от народа ,Иисус и не6тасния ба6те продължили пътя си.О6те на пътя те 4ули пла4 и ридание в къ6ти .Маиката,родителите и съседите на умрялото моми4е неуте6имо пла4ели и нареждали.Когато ИИсус влязъл в дома,Тои казал:не пла4ете,тя не е умряла ,а спи.Някои му се присмели на тия думи,за6тото с о4ите си били видели,4е тя издъхнала и била студен труп.Спасителят накарал да излязат вси4ки от стаята ,дето лежало моми4ето ,освен родителите и и трима апостоли Петър Иоан и Иаков .Тогава хванал за ръката умрялото дете и извикал :Моми4е стани!Моми4ето веднага възкръснало и станало от леглото .Спосителят заръ4ал да и дадат да яде и да не казват никому за станалото .Потакъв на4ин Иисус Христос възнаградил вярата на Иаира.Братя и сестри ,вярата е голяма сила.Иисус христос казалведнъж на у4ениците си :истина ви казвам ако иамте вяра,колкото синапово зърно ,6те ре4ета на тази планина :помести се оттук там и тя 6те се премести и ни6то няма да бъде за вас невъзможно.Вярата на Иаира не из4езнала когато тои полу4ил вест 4е дъ6теря му е умряла .Тая вяра била при4ината ,която довела Христа при умрялото дете,иТои го възкресил .

Братя и сестри ,ние се нари4аме християни,За да носим достоино това име ,трябва да вярваме само в Христа Бога и в Неговата сила.Да вярваме във вси4ко ова което Тои казал и извър6ил ,да вярваме 4е тои от любов към нас гре6низите слязъл на земята и претърпял кръстна смърт ,за да ни изкупи от греха и силата на смъртта.Оба4е тази на6а вяра не бива да бъде само на6е вътре6но убеждение ,а трябва да се изразява в дела ,да ли4и в зелия ни живот.Ние само с това 6те докажем пред бога и пред 4овеците ,4е вярваме в Христа и в Неговото Евангелие,ако вси4ко ,което вър6им ,бъде плод на тази на6а вяра .А главният плод на тази на6а вяра е любовта.Които казва''любя Бога'',а мрази брата си ,лъжец е ; за6тото ,които не люби брата си ,когото е видял,когото е видял,как може да люби бога,Когото не е видял ?Иние имаме от Него тая заповед:които люби Бога люби и брата си.И тъй на6ата вяра трябва да бъде Вера Любовию посне6ествуема,сире4 -вярата която действува ,която се проявява 4рез любов .Амин.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В градовете всеки ден , а в селата поне веднъж в месеца бие камбаната за погребение. Благочестивите християни се кръстят и казват: Бог да прости! Макар смъртта да е най-обикновено явление, макар само който не се е родил няма да умре,все пак човек се бои от смъртта , смята е за нещо неестествено,чуждо и зло.

От смъртта никои не може да избяга.Тя еднакво коси и богати и бедни, силни и слаби,млади и стари. В днес прочетеното евангелие е описано едно погребално шествие.В малкия град Наин бил умрял млад момък.Св.ев. Лука с малко думи,обаче твърде ярко,описва кои бил мъртвецът .Починалият бил единствен син на майка си.Майките тъжат много за загубата на своя рожба,дори и когато и остават други деца. Но тук той бил неино единствено чедо, и скръбта на майката била безутешна.Той бил нейна единствена радост и светлина. Когато в една стая горят няколко свещи и една от тях угасне,наистина става малко по тъмно,но все пак се вижда.А когато гори само една свещ и тя бъде духната,в стаята настъпва пълен мрак. Такъв мрак имало в душата на тази майка,която загубила единственият си син.Евангелистът добавя,че тя била и вдовица. Всички знаем ,колко нерадостна е участта на вдовиците,които имат да отхранват деца. Така е било и тогава. Смъртта отнела едничката рожба на Наинската вдовица. В малкото градче , където всички се познавали помежду си,веста за смъртта извикала състраданието на всички граждани. И затова,както бележи евангелистът,много народ образувал шествието,което излизало от градската врата.

Но отсреща по пътя се задало друго шествие. Начело на това шествие вървял Иисус Христос,заобиколен от учениците си и следван от множество народ. Пред градските порти се срещнали двете шествия-шествието на живота и шествието на смъртта.Никога обаче на земята не са се срещали шествия така противоположни както при Наинските порти. Има ли нещо по-противоположно между живота и смъртта? Тук трябвало едното шествие да отстъпи и да даде път на другото.Когато срещаме погребално шествие,ние му отстъпваме,но не така постъпил Христос.Той ,Изворът на живота,не могъл да отстъпи на смъртта.Затова вървял направо и отишъл до самата носилка на която лежало бездиханното тяло на момъка.Той се допрял до носилката,за да покаже ,че за Него няма мъртви и до когото Той се докосне ,ще оживее.Наистина когато носачите спрели,Иисус казал:Момко,тебе думам, СТАНИ! Веднага след Христовите думи мъртвецът се изправил и започнал да говори.... И страх обзе всички,и славеха бога и казваха:велик пророк се издигна между нас,и Бог посети своя народ. Необикновеното произшествие уплашило наинските жители.Наистина страшно е за нас ,свикнали със силата на смъртта, да се намерим в присъствието на сила още по голяма от нейната.

Иисус Христос дошъл на земята да научи човеците на всичко необходимо за тяхното спасение.Всеки човек трябва да знае какво е ценното у човека?Ценното е безсмъртната човешка душа,предназначена да живее вечно и то блажен живот близу до Бога. За да убеди човеците в тяхното безсмъртие Иисус Христос не си послужил с дълги проповеди и със сложни расъждения а просто показал това на дело.Той възкресил сина на наинската вдовица само с една дума,за да покаже,че за Бога са живи и ония,които човеците смятат за умрели.

За християнина смъртта е преминаване в нов по-пълен и истински живот. Но това бива само в случай ,когато той живее така,както иска Бог. Вечен блажен живот е отреден за онези,които го заслужават,които са се отвърнали от греха и живеят за Бога. Но все пак смърт има,човек се бои от нея.Той се бои не затова,че туря край на земния му живот ,а защото не се чувства приготвен за нея или по-право не се чувства достоен за небесния вечен живот.

Затова ,братя и сестри, всеки път,когато чуем църковната камбана да известява за смъртта на някой наш вярващ,всеки път когато видим погребално шествие,нека си спомним че и за нас ще настъпи смъртен час.Дано в последния час се окажем достойни за вечен блажен живот, дано тоя час ни завари разкаяни пред Бога и примирени с човеците.нека и в църквата,когато слушаме думите:християнски ,безболестен,непосрамен,мирен завършек на живота и добър отговор на страшното Христово съдилище,от Господа да просим, да си припомним ,че тези думи подканват нас, живите да мислим за смъртта и да се подготвим достойно за нея.А М И Н

Марк.15:43;16:8

Възлюбени в Господа братя и сестри ,

След Иисуса вървели много хора, защото са искали да чуят словото Му, да видят личбите Му, да получат даровете на милостта Му, да се уверят в това,което навсякъде се говорело за Неговата мъдрост и сила. Много хора са искали да се вгледат в образа Му,та да разберат какъв е този човек,за Когото се говори от едни с любов,от други с омраза. Мнозина са искали да се взрят в очите Му,да изпитат силата на техния блясък и ведрината на техния лъч,за да разберат от каква дълбочина идва словото,което Той възвестява. Мъже , богопредани,усърдни в доброто и ревностни в пътищата Господни,са вървели подир Него с голяма обич. Те са го следвали навсякъде ,никога не са отстъпвали от любовта си към Него. Даже когато Иисус е бил хулен и злословен,те не са се разколебавали във вярата си,нито е отслабвала любовта им към Него; напротив вярата им се извисявала все повече.

Между множеството , което следвало Иисуса по села и градове,по всички пътища на Обетованата земя,е имало и жени,искрени и богопредани,привлечени от сърцето на Иисуса и поразени от милосърдието Му към тях и към човека изобщо. Те бяха намерили Живота , и Той бе станал техен личен живот. Затова Го следвали с вярата и обичта на Неговите близки ученици.

Тези жени са обичали Иисус заради божествените Му слова,заради възвишената му проповед, заради новото светло учение,което освобождавало жената от презрението на древността и я изравнявало с мъжа. Тези благочестиви жени го следвали,защото Той освещавал всичко със словото Си,с мислите Си със силата Си. Той освещавал и семействата им,възраждал ги и ги правел живи огнища на обич,а следователно и на щастие.

Те обичали Иисус при всички обстоятелства—не само Иисус от Когото се възхищавали множествата, Когото всички славословели, но и хуления, обругания, презрения, а подире и страдащия ,разпнатия Иисус .Любовта им не секна и когато вече Го видяха да издъхва на кръста.

Затова в утрения час,след изгрев слънце,на третия ден от смъртта на Иисус, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломия отишли на гроба Му, за да помажат с благовония Неговото тяло ,според тогавашния обичай. Каква безпределна обич,каква чиста и възвишена обич! А в този ранен час трите жени,наречени мироносци, видяха Ангел Господен,който им каза,че Иисус възкръсна.Това бе първата награда,която те получиха за любовта си към Него. След това Сам възкръсналия Иисус ги срещна и им рече:”Радвайте се”(Мат. 28:9) Това бе още по-голяма награда. Те щяха да получат и много други дарове от Бога заради любовта си към Божия Син.

Ние също трябва да обичаме Иисус не само в Нетовата Сила и Слава, но и в Неговото поругание,страдание и смърт.

Братя и сестри, нека да бъдем като жените мироносци:всякога силни в любовта си към Божия Син като наш Учител и Спасител. Сторим ли това ще получим и благословението на възкръсналия Иисус чрез привета:”Радвайте се „ и ще се радваме , и ще носим истината и силата на Възкресението в нашите сърца, и те ще крепнат,ще се усилват,ще стават богопредани сърца, и ще бъдем помилвани с божествена благодат. Които са чули привета:”Радвайте се „—ще станат синове и дъщери на Възкресението.

Затова нека се възрадваме в любовта си към възкръсналия Иисус Христос . А М И Н

Възлюбени в Господа братя и сестри,

В двореца имаше шумно тържество:царят правеше сватба на своя син. Поканени бяха много гости.Сложени бяха много трапези. Царят беше много огорчен,че мнозина от поканените не дойдоха на сватбата. Но пратеници отидоха и поканиха други. Скоро всички места бяха заети. По царска заповед не трябваше да остане нито едно място незаето. Всички гости бяха пременени:-всеки в сватбарска премяна,пригогвена за царската сватба. Насядали по местата си, гостите образуваха дълги редици по обширната гостна зала. Радост и веселие светеше по лицата на цялото мнозинство. Царят, в най- добро разположение , ходеше между редиците. Поздравяваше своите гости и разговаряше сърдечно с всекито от тях. Така, както се движеше между своите драги сътрапезници,той съгледа в края на една редица гост,който му развали доброто настроение със своята неподходяща премяна. Гостът нямаще сватбарска дреха.

И наистина , този гост със своето всекидневно изцапано облекло разваляше хармонията и красотата на цялата обстановка. Неговата дреха дразнеше и отблъскваше. – Друже, как влезе тук,като не си в сватбарска премяна?-попита оскърбено царя. Нахалният гост мълчеше—виждаше своята нахална постъпка:езикът му онемя-неможеше да отрони нито дума за свое оправдание. – Вземете и хвърлете тоя негоден раб във външната тъмница: там ще бъде плач и скърцане със зъби.Това е притча. Тя е отронена от езика на нашия Спасител. Нека отворим окото на вниманието си и да видим каква поука ни предлага Господ с тази притча. Царската сватба е благодатното царство Христово. Ние сме негови поданици. Всички имаме покана и влизаме в Църквата Божия. Ползуваме се от нейните изобилни благодатни дарове. Наричаме се християни. Кичим се с това хубаво име. Но насядали на Господнята трапеза ще дойде ден на царски преглед. Всеки от нас ще мине под изпитателното око на Всевишния. Делата на всеки ще бъдат изпитани с огън. В този решителен ден ще се открие всяка неправда. Доброто ще блесне като чисто злато. Злото ще бъде наказано. В този велик и страшен ден на всекиго ще се поиска сметка: като чадо Божие и чадо на светата Църква как е живял. Всеки ще покаже пред очите на Мировия Съдия как е употребил своя живот. Какво е направил от него. Как го е използвал и каква дреха си е приготвил за славния ден на царската сватба.

Братя и сестри, небива да бъдем неразумни и безмислени! Не бива да губим дните на своя живот в суета и лекомислие. Живота е една сложта задача, поставена от Твореца пред нас. Да се потрудим да намерим смисъла и разума на тази задача. А решението е дадено от нашия Спасител. Трядва само да се просветим в разума Христов. Да се проникнем от светлината на Неговото Божествено учение. Да окрилим душата си с чудната Му благодат.

Бог чрез Христа ни е призвал за свят народ. Да останем верни на това свято призвание.Да бъдем предани синове и дъщери на изкупителната Божия благодат. Да открием ухо за гласа на Спасението. Да съблечем вехтата дреха на греха и облечем бялата на невинността, опрана в кръвта на Агнеца. Опасани с правда и истина, да се приготвим за царския чертог, та в деня на великата разплата да бъдем не само между призваните, а и едни от избраниците на царството Божие. А М И Н .

" И всички се изпълниха с Дух Светии, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят"/ Деян. 2:4 /

Благочестиви християни,

Спасителят при Възнесението Си заповяда на светите Апостоли да не се отдалечават от Иерусалим, докато не получат обещания им Утешител, Който да ги облече в сила от горе за изключително творчество на земята. Предстоеше им да приемат Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото Го не видя, нито Го познава — и Той слезе над апостолския лик и те с рядка радост и ангелска чистота Го видяха, познаха, приеха и поднесоха на хората в слово и личби, в дела и жертви, за нравствено свестяване на земята и духовно спасение на човечеството.

Петдесятница е рожденият ден на Църквата Христова - тя е историческото начало на нейното съществуване и залогът на нейното всемирно творчество. В този ден чрез слизането на Духа Светаго върху Апостолите, земната Църква благодатно се освети и животворно се насочи за разпространение на Евангелието по цял свят, за духовно завладяване на всички люде, за служба на вечната истина и правда, за любов и жертва към ближния, за изкупление и спасение на Адама.

В дивна пролет и китен май, милиардният християнски свят чества ден велик - ден на рождение, ден на освещение за Христовата Църква, която е била и си остава неубореваем кораб за чистите сърца и блудни души. всред хищните вълни на житейското море. Нека размислим върху този празник на мистика и живот - и се поучим от него!

Ако християнството, като най-идеалистичен светоглед, и Църквата, като вековен спасителен институт, могат да се сравнят и приемат като една историческа драма - справедливо е да се считат Витлеемските ясли и Назаретската работилница за нейна завръзка; Генисаретското езеро и Иерусалимските улици за нейно развитие: Голготският кръст и Ариматейският гроб за нейна кулминационна точка: а Елеонската планина и чудната Петдесятница - за нейна, щастлива за света и спасителна за човека развръзка. На Елеонската гора с възнесението се завърши земната мисия на Христа - а в Иерусалимската горница, с дивната Петдесятница се започна ролята на Христовата Църква в света. Палестина беше в празнично настроение, иудеите честваха един от великите си празници - Петдесятница; Йерусалим гъмжеше от милиони поклонници и внезапно пред погледа на това пъстро и безчислено множество хора, стана рядко явление, неизразимо чудо. Върху молитвената стая, където пребивавали светите апостоли, стихиен шум налетява от небето, като вихрен вятър, и изпълва цялата къща - и тутакси над главата на всеки един от апостолите витае огнен език. Утешителят слиза, Духът се приема, тайната се разкрива, даровете се раздават! Явление необяснимо, смут велик, радост рядка, чудо поразително! Целият Иерусалим светкавично се съсредоточава около мистичната горница; умовете са поразени и недоумяват; сърцето, обаче, интуитивно долавя величието на момента, и очите вторачени пред загадъчната действителност, чакат разяснение.

По сведение на древния юдейски историк Йосиф Флавий, в онова време, по празника Петдесятница в Иерусалим са присъствали около три милиона поклонници и посетители от всички краища на вселената, разбирана в онези географски граници, до които се е простирала културата на тогавашното време и главно пределите на всесилната тогава Римска империя. Националната принадлежност на тези гости в Иерусалим, вие след малко - това са племена и народи, които са населявали почти всички крайбрежни области на Средиземно море; тези на Югоизточна, Южна и Западна Европа: трите бряга, освен северния на Черно море; цяла Мала Азия, Палестина, Арабия, Сирия, Месопотамия, Египет и други земи. Пред такова едно пъстрило от нации и култури, мирогледи и настроения, огнените езици на Божествената премъдрост, чрез устата на галилейските рибари, отворена и излята в тогавашните различни езици, разкриха тайните на Божия промисъл към човешкия род и художествено описаха величието на Твореца във вселената. Мъртвите сърца на много фарисеи и хладните умове на някои иудеи, наследствено слепи за евангелската светлина и по живот врагове на Христовата правда, не можейки да осъзнаят и оценят великото тайно действие на момента, кощунствено се нахвърлиха върху апостолите и светотатствено ги обвиниха, че са пияни, та затова говорели толкова чужди езици пред пъстрото множество люде. Пред това слисано и недоумяващо общество, се изправя св. ап. Петър и обяснява причината и целта на чутовния дар над Христовите Апостоли, да говорят на различни езици за великите Божии дела пред партяни и миряни, еламити и месопотамци, иудеи и кападокийци, понтийци и азийци, фригийци и памфилийци, египтяни и ливийци, киринейци и римляни, критяни и аравийци, както иудеи, тъй и прозелити!

Недоумението е оправдано и обвинението видимо основателно: всички виждат пред себе си прости хора, бедни рибари, неуки галилейци, мъдреци без философия! Ако им бяха заговорили философи от Атина, военачалници от Рим, законодатели от Гърция, или маги от Персия - никой нямаше да се слиса и никой, никого в пиянство не щеше да обвини. Недоумението, обаче, скоро се превръща в горнило на спасително изпитание и светотаственото набедяване ражда покаяние, защото Бог чрез безумството на рибарската проповед, промислително и чудодействено предразположи блуждаещите в истината и падналите в греха, да потърсят спасение в словото на Иисуса. Езическият свят, чрез езика и перото на мъдри свои синове, чакаше, макар и в мъгла, спасение морално и душевно от мистичния изток - причината на тази надежда се криеше във вековната духовна съкровищница на юдейството Той, обаче, изневери на тази съкровищница и стана чужд на нейните блага - увлечен в езичество, разстроен духовно, понижен морално, разпокъсан национално, блуждаещ политически, пристрастен материално, израил стана сляп по ум пред светлината на света и тъп по сърце пред чудо действието на небето!

Пленничеството на буквата уби духа и творчеството на юдейството - надеждата, обаче, окончателно не бе загинала, отделни синове, макар и малцина, носеха искрите на духа и търпеливо чакаха пророческите изпълнения за доброто на род и вяра. Те първи станаха очевидци на Иоиловото пророчество - и те първи се удостоиха с апостолската проповед: повярваха в Месия, покаеха се за миналото си, приеха светлината на живота, образуваха първите ядки на земната Църква - числото им беше три хиляди души. Такива са личбите на Духа, Който съпътствувал неискусната апостолска проповед, която вторично, чрез чудото при храмовите врата, привлече още пет хиляди души, а по-късно и милиони... Явлението на Светаго Духа е заключението на обетованието, въплъщението, просвещението, изкуплението и освещението в системата на Божието домостроителство за спасението на човешкия род - то, обаче същевременно е и основата на пробуждането, възраждането и усъвършенствуването в подвига на изкуплението, защото изключително Нему принадлежат възродителните дарове, добродетели и плодове на Светия Дух: любовта, радостта, мира, дълготърпението, милосърдието, вярата, кротостта и въздържанието! Без Него - тези дарове са невъзможни, тези добродетели неосъществими, и тези плодове немислими!

Многократни, многообразни и предивни са проявите и успехите на Духа Светаго, както във ветхозаветното, така и новозаветното човечество - на едни за утеха, на други за назидание, на трети за вразумление. Той се спира над млад юноша и наивен овчар, и го прави велик цар и дивен поет Давида; разделя неук пастир от стадото в полето и го издига като мъдър пророк пред народа – Амоса; утешава пленен роб, но остроумен мъж, и го прави свидетел на Бога и съдия над магите - Даниила; намира бедни и прости рибари, туря ги в мрежата на евангелието и чрез тях завладява света - Петър и Андрея; минава покрай митар, измамник на род, служител на сребро, гнетител на съвести и го натоварва да спасява души - Матея; следи голям ревнител на закона и гонител на Христа, и го прави от враг на делото, приятел на подвига - Павла! Като облак в пустинята, Той ръководеше апостолите, вдъхновяваше проповедниците, осеняваше мъчениците, озаряваше отците, утешаваше изпълнението, живо твореше всичко и всички в Христовата Църква - и днес Той е началото на духовния живот: с Него идва просвещението. Той дарява освещението - без Него немислимо е спасението.

Денят Петдесятница за евреите бил втори велик празник след Пасхата - такъв е и за нас християните след Великдена. На Авраамовите чеда той донесе освобождение от робството на Египет - на Христовите пък последователи дари свобода от игото на лукавия: иудеите заведе в китната обетована земя - християните пък насочи към земята на вечността; на тях даде закона на Мойсея - на нас остави благодатта на Духа: онази висша Божествена сила, която прочиства душата, облагородява сърцето, просвещава разума, смекчава истината, въдворява хармония в живота, приближава човека до Бога! Ако Духът Божий ни е сътворил и диханието на Вседержителя ни е вдъхнало живот - безусловно е необходимо: да спрем ясен поглед върху личбите на Духа; да настроим будно ухо към шепота Му; да отворим широко сърцата си за даровете Му - иначе другиму служим и истината не е в нас! Двадесет вековния живот на Христовата Църква е жива и ободрителна история за нейните членове и силно изобличителна книга за нейните врагове, че евангелските семена макар и едни да са паднали върху безжизнен камък, други в заглушителни тръни, трети край отъпкан път, все пак не малко са паднали и на добра почва, и са дали вековен плод, който храни и движи милиони вярващи люде.

Душе на светлината, истината и добротата - снизходително слез от висотата на светата Си слава и спасително се всели в нас; промени плътските ни сърца в живоносен орган на любов и мир, истина и правда; освободи ни от служение на пагубни страсти, в зло нам и на ближни; и обновени, и осветени, достойно да пеем с една уста и едно сърце: „ Видехом свет истинний - прияхом Духа небеснаго".  Амин.

„Днес е бездна от непристъпна светлина. Днес блести божественото изливане, необезпокоявано на Таворската планина озарява апостолите. Сега се вижда невидимото за човешките очи: земното тяло сияе с божествено сияние; от смъртното тяло извира славата на Божественото. Защото Словото се въплъти и плътта се съчета със Словото. (…) Сега Тавор ликува и се радва (…). Там на небето ангелите не могат внимателно да съзерцават Божеството, а тук на планината избраните апостоли виждат сияещата слава на Своето царство. На тази планина се уверяваме във възкресението на мъртвите и Господ се показва на умрелите и живите.”

С тези встъпителни слова на св. Йоан Дамаскин, ясно и недвусмислено разбираме евангелското чудо станало на планината Тавор, където Господ Иисус Христос с тримата свети апостоли Петър, Йаков и Йоан се възкачил и показал Своята божествена природа.

За светоотеческите тълкувания събитието на Тавор не е алегория, а е събитие от огромна важност за антропоса и космоса. Христовото Преображение е начало на Неговото славно възкресение и откриване на царството на Бога. В Преображението виждаме откровението на Света Троица. Св. Дионисий Ареопагит казва: „Божествения мрак е тази непристъпна светлина, в която според думите на Писанието (І Тим. 6:16) живее Бог. И понеже Той от извънредно сияние е невидим, в Него пребивава само този, който е достоен да знае и вижда Бога, и истински пребивава в Него надвиждане и познание”.

Някой може би ще се почувства особено от тежестта на тези думи, но ако имаме вярата, че Бог съществува, то тогава тези слова не биха били изпразнени от съдържание. Всеки човек носи в себе си образа Божий. Всеки от нас е неразривно свързан с Божественото. Знаем, че душата иде от Бога и пак при Него се връща, ето, затова нито душата само, нито тялото само по-себе си не могат да се наричат поотделно човек, на те двете заедно съставят образа Божи. Поради тази единност човек може да общува с Бога непрестанно. Затова трябва да се знае, всяка молитва достига до Бога, но не на всяка молитва реагира Господ. Щастлив е този, който редовно посещава църковните служби, отвлича се от житейските вълнения, грижи, печал и скърби, и духовно се извисява, често пъти незабележимо за самия себе си. Молитвата свързва грешната земя със светото небе, сродява човека с ангелите и напомня за безгрешния човек и неговото райско отечество. Св. Йоан Златоуст съветва да „извършваме нашите молитви не с движения на тялото и не с вик, но с благо и искрено разположение; не с шум и вик, не за показ, който може да прогони ближните, но с пълна кротост, със съкрушение на сърцето и с непристорени сълзи”. Св. Макарий Египетски също казва: „ да се молим, за да ни докосне и нас невеществения божествен огън и тогава, като ходим непрестанно в светлина, да не препънем нозете си, даже и в нещо малко като камък, но като светила, които са се появили в света, ще държим със себе си думите за вечен живот и ще се наслаждаваме на Божиите блага”. Светите отци ни съветват често да се молим, за да придобием навик за молитва. Нямали молитва, няма общение с Бога. Нямали общение с Бога и покаяние на греховете, няма спасение на душата, т.е. няма живот за тази душа след смъртта. Св. Григорий Палама казва: „Общението с Бога е възможно, доколкото Бог в Своята свръхсъщностна същност е напълно несъучастен и така между несъучастната същност и тези, които участват, има нещо, което прави участието в Бога възможно”.

Вярата в Спасителя довежда до богопознание, освещаване на целия човек и обожествяване. Св. Иполит Римски ни учи, че като си познал истинския Бог, ще се спасиш от ада.

„Тялото ти ще бъде безсмъртно и нетленно, както и душата, и ще получиш небесното царство. Ти, който живееш на тази земя, позна небесния Цар, ти ще станеш близък до Бога и сънаследник на Христос, без да си вече подчинен нито на пожеланията на страстите, нито на болестите, защото ти ще станеш бог. Всички изпитания, които ти изтърпя докато ти беше човек, Бог ти изпрати, защото си човек; в замяна на това всички блага, що принадлежат на Бога, Бог обеща да ти ги даде, когато те обожествява, поражда безсмъртие. Когато се подчиняваш на светите Му наставления, като си благ подражавайки на Неговата благодат, ти ще станеш подобен Нему и Той ще те почете. Защото Бог не е беден, тебе също те направи бог за своя слава”.

Днес ние празнуваме славното Преображение като празник на обожествяването на спасената човешка природа. Таворското свръхестествено Христово преобразяване непоколебимо и завинаги ни показва божествената и свръхкосмична любов. Преображението е празник на светлината. „Днес е бездна от непристъпна светлина. Днес блести божественото изливане”. За да ни увери в истинността спасителното домостроителство на Христос на Тавор, св. Йоан Дамаскин казва, че „от смъртното тяло извира славата на Божеството”. Не е пропуснато да се посочи и онтологичната причина за това: „Тази слава пребивава в тялото не от вън, но отвътре, от пребожественото Божество на Бог Слово”. Никога преди Божеството не е било съзерцавано по-явно. На Тавор Спасителя открива на апостолите Собственото Си Божество и там съвършено е наблюдавана Божествената Слава. Бог ражда сияние от същността Си. На Тавор сияе бляскаво Божеството. Христос е преобразен така, не за да получат нещо, което Той не беше, но да разкрие на Своите близки ученици, че такъв е наистина Той, откривайки техните очи и давайки възможност тям да видят извън свята слепота. Това е значението на стиха „…и се преобрази пред тях” (Мат. 17:2; Марк 9:2). Оставяйки в своята тъждественост, както той се явил преди, сега Той се явил различен за Своите ученици. Христос Сам, разбира се, е истинска светлина от истинска и нематериална светлина, вечно раждаща; има ипостас от Отец на Словото. Тази слава просия, този природен образ на ипостас от Бог и Отец (Евр. 1:3), това Лице просия”.

Всички ние човеците, трябва добре да разберем, че вселената около нас е наситена с Величието и Мъдростта на Бога. В нея изобилстват фактите и явленията, показващи недвусмислено присъствието Му в много от реалностите на нашето ежедневие, което подсказва, че Той не се намира изолиран и откъснат отвъд нашата реалност, но е също така и с нас, подкрепяйки ни, обичайки ни и грижейки се за нас.

В заключение нека да приведем думите на св. Григорий Богослов, че „където се спазват заповедите, там се очиства плътта – този облак, който помрачава душата и й препяства ясно да вижда Божествения лъч; но, където има очистване там има озарение”.