Храм "Света великомъченица Марина"

Достойнството на свещеническия сан и важността на пастирското служение имат най-високо и с нищо несравнимо на земята звание.

По своята цел всички човешки звания се съсредоточават повече или по-малко върху земното, върху временното.

Единствено званието на църковните пастири прониква с действието си в небесата и вечността.

 Затова, казва св. Григорий Богослов, когато свещеникът служи, той стои с ангелите, славослови с архангелите, възнася жертви към горния престол, свещенодейства с Христовото тяло, възстановява образа, гради за горния свят и, което е най-важното, като се обожествява сам, обожествява и другите (Първо слово).

 Защото, каквото свържат на земята, това се свързва на небето, и каквото развържат на земята, това се развързва на небето (Мат. 18:18).

Що се отнася до властта на пастирите, то тя е толкова голяма, че и небето ги слуша.Каква по-голяма власт може да има от тази, възкликва св. Йоан Златоуст, целия съд Отец е дал на Сина, а аз виждам, всичкият този съд е връчен от Сина на тях - свещениците ("Трето слово за свещенството")

Свещениците не само раждат за небето и вечността, не само нахранват за вечния и небесен живот, но и преподават нетленните и божествени дарове - с една дума, със силата на своя Пастиреначалник свещениците продължават да вършат това, което Сам Той е вършил на земята.

Св. апостол Павел казва: "Моля ви (Божиите свещеници) аз, окованик за Господа, постъпвайте достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един друг с любов и залягате да запазите единството на духа чрез връзките на мира" (Ефес. 4:3-6).

Защото ние с вас сме призвани да бъдем нещо велико! Към това, да бъдем наедно с Христа и да царуваме заедно с Него. "Гледайте - казва Апостолът, - внимавайте върху себе си, като имате такова високо назначение - да бъдете светлина на света, да ходите така, та да отговаряте на своето назначение, щото никой нищо да не може да намери във вас за упрек."