Христос не ни е учил да уеднаквяваме и приравняваме доброто със злото с цел унищожението и унижението на първото. Защото именно така народа остава извън църквата. Объркан, незнаещ добро и зло. Отчаян, без да знае къде да стъпи на какво да се облегне, на кого да се уповава, в какво да вярва. Омразата срещу църквата насаждана от вредители и хулители и преди 60 години и сега, неминуемо пречи на народа ни да стане Божи народ, с което приживе го захвърля в ада.
Симфонията между църква и държава не се нрави на тия, които дишат, живеят и се хранят от ненавистта. Слава на Бога, клетата ни страна има и светли мигове и острови на любовта и оазиси сред пустошта. На такова място бях и аз в деня, в който частица от Светия Животворящ Кръст бе предадена от премиера Бойко Борисов и министрите Вежди Рашидов и Божидар Димитров на пловдивския митрополит Николай.
С присъщата си лаконичност и чистосърдечие, но също така с почит и уважение към светинята и към църквата и митрополита, който в момента я представляваше – премиера предаде дара , оставяйки го в добри ръце. След молебена, литийното шествие предвождано от духова музика се отправи към митрополитския храм за вечерното богослужение. Видях, че там се прави подписка в защита на митрополита, и си помислих, че са закъсняли и че, истерията от анонимната омраза вече е отшумяла, но ето че, не бях права. Както казва народа – за злобата почивен ден няма.
Смятах по друг начин да започна. Да опиша празничната радост на хората стоящи в дъжда, красотата на песнопението „Крестом твоим”, което почти всички научихме, докато чакахме. Смятах да опиша любовта и верността на богомолния пловдивски народ към епископа си, но.........
Разбира се не можем да оставим омразата да ни омрачи и възсъедини с поднебесните сили на злото, така че ги оставяме и обръщаме очите на сърцето си към Бога, Който в милостта Си, ни даде да се съберем под благодатната сянка на Честния Животворящ Кръст, както каза митрополит Николай. Препоръча на най–високо място в душите, съзнанието и сърцето си да издигнем символа на Възкресението и цитира псалмопевеца, че е добре братя да живеят заедно.
Цитирайки св.цар Давид, започна приветствието си на следващия ден след Литургията и търновския митрополит Григорий, като преди това даде ценни практически напътствия относно молитвата и духовния живот на християнина. Това е особено необходимо за пребивавалите дълго време, почти цял живот в атеизъм хора, жадуващи Бога и искренно желаещи благодатния християнски живот. Митрополит Григорий даде висока оценка на усилията на митрополит Николай, който според него, би могъл да бъде пример за събратята си. Каза, че всеки един от тях би могъл да има частица от светинята, но със своята дипломатичност и благодарение на усърдието си, именно митрополит Николай я има за епархията си.
Е, в крайна сметка, тя е на целия народ. Както каза пловдивския митрополит – частицата ще бъде вградена и поставена на най-високо място в Родопа планина за да осияе цялата ни скъпа родина.
На тържествената радост на пловдивчани присъстваха и ловчански митрополит Гавраил и русенския митрополит Неофит. И те отнесоха със себеси частица от любовта на град Пловдив, който с право може да се нарече културната столица на България.
Исках и аз да говоря от препълнено сърце, но по-добре фактите говорят. От себе си ще кажа само това – бях, поклоних се, видях. И усетих Светия Дух, Който за нас обикновенните хора се изразява чрез чистата радост в Христа.